мн. хармани, (два) хармана, м. 1. Истор.
Равен кръгъл терен,
върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно. Всички са на хармана. 2. Количество снопи, които се вършеят наведнъж, и количеството получено зърно. 3. Време, когато се вършее; вършитба. Запознаха се по харман. 4. Спец. За тютюн — смес от сортове, за да се получи специален аромат. // прил. хармански, харманска, харманско, мн. хармански. • Правя на харман. Разг. Стъпквам, унищожавам, разпилявам.