хвалиш, мин. св. хвалих, мин. прич. хвалил, несв.; кого/какво.
Говоря добри думи,
като изтъквам достойнства, заслуги, прояви и др.
Всеки я хвали. —
хваля се. 1. Говоря за себе си, за своя придобивка или за свои качества, прояви с гордост. Човекът продължаваше да се хвали с децата си. 2. Пренебр. Самоизтъквам се. Той обича да се хвали. 3. Необмислено предизвестявам намеренията си; каня се, заканвам се. Той се хвали, че ще я вземе за жена.