| Буква Х |
|---|
| ха - част. Разг. 1. За подбуда към действие или за усилване на подбуда. Ха, ха, дий! Ха вземи го, няма да ти се счупят ръцете! 2. Тъкмо... |
| хабер - мн. хабери, (два) хабера, м. Разг. Вест, новина, известие. Добър хабер. • Хабер (си) нямам. Разг. Нямам представа, нищо не знам. |
| хабя - хабиш, мин. св. хабих, мин. прич. хабил, несв.; какво. 1. Изразходвам без полза; пилея, пръскам. Не хабете олиото, че свършва. 2. ... |
| хава - само ед. 1. Остар. Време, състояние на атмосферата. 2. Разг. Ситуация, положение, състояние, настроение. Каква е хавата в училище?... |
| хаван - мн. хавани, (два) хавана, ли Дълбока здрава чаша (метална или дървена) с чук за начупване на бисквити, орехи, подправки, лекарства... |
| хавлия - мн. хавлии, ж. 1. Мека мъхеста кърпа за избърсване от памучна материя с изтеглени на клупове нишки. 2. Широка дреха за баня от так... |
| хаджийка - мн. хаджийки, ж. Жена хаджия. |
| хаджия - мн. хаджии, м. Човек, който е ходил на поклонение по светите за религията му места (за християните — Божи гроб в Ерусалим).// прил... |
| хазаин - мн. хазаи, м. Хазяин. // прил. хазайски, хазайска, хазайско, мн. хазайски. |
| хазайка - мн. хазайки, ж. Жена хазаин. |
| хазарт - само ед. 1. Игри и развлечения, при които се залагат пари; комар. 2. Прен. Необмислена, рискована постъпка. // прил. хазартен, хаз... |
| хазна - мн. хазни, ж. Остар. Държавна парична съкровищница; трезор. |
| хазяин - мн. хазяи, м. Собственик, стопанин на жилище или др. помещение, дадено под наем, по отношение на наемателя; наемодател. // прил. х... |
| хазяйка - мн. хазяйки, ж. Жена хазяин. |
| хаир - само ед. Разг. Добро, благодеяние, благополучие. Голям хаир. Хаир да не видиш. |
| хаирсъзин - мн. хаирсъзи, м. Разг. Непроксаник, безделник, негодник. |
| хаирсъзка - мн. хаирсъзки, ж. Жена хаирсъзин. |
| хайвер - само ед. 1. Яйца на риба. Рибата хвърли хайвера. 2. Яйцата на риба, приготвени и използвани като ястие. Чер хайвер. Разбит хайвер.... |
| хайде - част. 1. За подбуда към действие или движение, подкана или за усилване на подбуда, подкана. Чети! Хайде, започвай! Хайде, закъсняв... |
| хайдук - мн. хайдуци, м. Разг. Разбойник, непрокопсаник, вагабонтин. // прил. хайдушки, хайдушка, хайдушко, мн. хайдушки. Хайдушки нрави. |
| хайдутин - мн. хайдути, м. 1. Истор. По време на турското робство — народен закрилник, който се крие в гората. 2. Остар. Разбойник, хайдук. /... |
| хайдутувам - хайдутуваш, несв. Занимавам се с хайдутство. |
| хайка - мн. хайки, ж. 1. Организирано преследване на дивеч. Хайка за вълци. 2. Група, която организира такова преследване. Многобройна хай... |
| хайлаз - мн. хайлази, м. Разг. Пренебр. Мързеливец, лентяй. |
| хайлазин - мн. хайлази, м. Хайлаз. |
| хайлазувам - хайлазуваш, несв. Разг. Пренебр. Не правя нищо; мързелувам, лентяйствам. Цял ден хайлазува и вечер пак не се прибира да помогне. /... |
| хайлайф - само ед. Висшето общество и животът, който то води. Хайлайфът на обществото. // прил. хайлайфен, хайлайфна, хайлайф-но, мн. хайлай... |
| хаймана - мн. хаймани, м. и ж. Разг. Пренебр. Непрокопсан човек; безделник, негодник, нехранимайко, скитник. |
| хайманосвам - хайманосваш, несв. Разг. Пренебр. Държа се като хаймана; безделнича, скитам. Цял ден хайманосва из града. |
| хайманувам - хаймануваш, несв. Хайманосвам. |
| хайта - мн. хайти, м. и ж. Хаймана. |
| хак - хакът, хака, мн. хакове, (два) хака, м. Разг. Възнаграждение за отработено, полагащ се дял; заработка, заплата. Получи голям хак. ... |
| хакам - хакаш, несв.; каквокого. Диал. Удрям, блъскам, халосвам. |
| хаквам - хакваш, несв. и хакна, св. Хакам веднъж или поединично. Хакнах го с дървото. — хаквам се/хакна се. 1. Удрям се силно, изведнъж. 2.... |
| хакна - хакнеш, мин. св. хакнах, мин. прич. хакнал, св. — вж. хаквам. |
| хал - халът, хала, само ед., м. Разг. Състояние, положение. Добър ти е халът. |
| хала - мн. хали, ж. 1. Митично същество, което носи бури, ветрове; змей. 2. Природна стихия; буря. Халата фучи навън. 3. Прен. Разг. Силе... |
| халал - нареч. • Халал да (ти) е. Давам, подарявам без съжаление, от сърце. |
| халат - мн. халати, (два) халата, м. Широка домашна дреха без копчета, която се затваря чрез замятане на двете поли една върху друга и зав... |
| халба - мн. халби, ж. Голяма чаша за бира (обикн. с дръжка), която събира половин литър. Изпих две халби бира. |