мн. хайдути, м. 1. Истор. По
време на турското
робство —
народен закрилник,
който се крие в гората. 2. Остар. Разбойник, хайдук. // прил. хайдутски, хайдутска, хайдутско, мн. хайдутски. Хайдутско сборище. // прил. хайдушки, хайдушка, хайдушко, мн. хайдушки. Хайдушка дружина. Хайдушко кладенче. // същ. хайдутство, ср.