| Буква Л |
|---|
| лустросам - лустросаш, св. — вж. лустросвам. |
| лустросвам - лустросваш, несв. и лустросам, св.; какво. 1. Остар. Лъскам, лакирам. Лустросвам обувки. 2. Прен. Придавам външен блясък. Лустроса... |
| лутам се - луташ се, несв. 1. Ходя без цел, бродя, блуждая. Лутам се из града. Лутам се из горите. 2. Не мога да намеря път; губя се, бродя, ... |
| лутаница - само ед. Дълго лутане. |
| луфт - луфтът, луфта, мн. луфтове, (два) луфта, м. 1. Празнина, разстояние между две части или предмети, които трябва да бъдат плътно при... |
| лъв - лъвът, лъва, мн. лъвове, (два) лъва, м. 1. Едро и силно хищно животно от семейство котки с къса жълтеникава козина и грива при мъж... |
| лъвица - мн. лъвици, ж. 1. Женски лъв. 2. Прен. Буйна и силна жена. Не жена, а лъвица. |
| лъготя - лъготиш, мин. св. лъготих, мин. прич. лъготил, несв. Разг. Пренебр. Лъжа грубо, безочливо; мамя, заблуждавам. Лъготи наляво и надя... |
| лъжа - лъжеш, мин. св. лъгах, мин. прич. лъгал, несв.; кого. 1. Говоря неистини, лъжи. Лъже, че взема голяма заплата. Лъже като дърт цига... |
| лъже- - Първа съставна част на сложни думи със значение лъжлив, неистински, напр. лъжедемокрация, лъженаука, лъжепатриот, лъжепророк и др. |
| лъженаука - само ед. Творение без истинска научна стойност; мнима наука. |
| лъжепророк - мн. лъжепророци, м. Самозван, набеден пророк. |
| лъжесвидетел - лъжесвидетелят, лъжесвидетеля, мн. лъжесвидетели, м. Спец. В правото - лице, което дава неверни свидетелски показания. // прил. лъ... |
| лъжесвидетелствам - лъжесвидетелстваш, несв. Дава неверни свидетелски показания в съд. |
| лъжесвидетелствувам - лъжесвидетелствуваш, несв. Лъжесвидетелствам. |
| лъжец - мн. лъжци, м. Човек, който лъже. Голям лъжец. Ставам лъжец по принуда. |
| лъжица - мн. лъжици, ж. 1. Прибор за загребва-не и ядене на течна или рядка храна. Супена лъжица. Дървена лъжица. 2. Съдържанието, което мо... |
| лъжкиня - мн. лъжкини, ж. Жена лъжец. |
| лъжла - мн. лъжли, ж. Разг. Пренебр. Жена, която по природа е склонна да лъже. Голяма лъжла. |
| лъжлив - лъжлива, лъжливо, мн. лъжливи, прил. 1. Който съдържа лъжа, измама. Лъжлив път. Лъжлив донос. Лъжлив слух. 2. Който е мним, фалшив... |
| лъжльо - мн. лъжльовци, м. Разг. Пренебр. Човек, който по природа е склонен да лъже. |
| лъжовен - лъжовна, лъжовно, мн. лъжовни, прил. Разг. Който е лъжлив (във 2 и 3 знач.). • Лъжовен свят. Суетен, нетраен, измамен. |
| лък - лъкът, лъка, мн. лъкове, (два) лъка, м. 1. Истор. Някогашно оръжие във вид на гъвкава дъга с тетива, с което се изхвърлят стрели. ... |
| лъка - мн. лъки, ж. Разг. Ниско място край река. Широка лъка. |
| лъкатуша - лъкатушиш, мин. св. лъкатуших, мин. прич. лъкатушил, несв. 1. За река, път и др. — криволича, извивам се по зигзаг. Пътят лъкату... |
| лъсвам - лъсваш, несв. и лъсна, св. 1. Ставам лъскав, започвам да излъчвам блясък. Водата лъсна на слънцето. Обувките лъснаха. 2. Прен. Раз... |
| лъскав - лъскава, лъскаво, мн. лъскави, прил. 1. Който блести, излъчва блясък. Лъскав плат. Лъскав под. 2. Прен. Разг. Пренебр. Който има с... |
| лъскам - лъскаш, несв. 1. Издавам краткотраен блясък, блестя от време на време. Стъклото лъска на слънцето. 2. Какво. Правя нещо лъскаво; и... |
| лъсна - лъснеш, мин. св. лъснах, мин. прич. лъснал, св. — вж. лъсвам. |
| лъст - лъстта, само ед., ж. 1. Ласкателство. 2. Съблазън. // прил. лъстив, лъстива, лъстиво, мн. лъстиви. |
| лъстя - лъстиш, мин. св. лъстих, мин. прич. лъстил, несв. Блазня, мамя, лаская. |
| лъх - лъхът, лъха, мн. лъхове, (два) лъха, .и, 1. Лек повей. Лъх от морето. Лъх от земята. 2. Дъх, тънък аромат. Лъх на рози. Лъх на пар... |
| лъхам - лъхаш, несв. 1. За вятър - повявам леко, нежно, слабо. От полето лъха ветрец. 2. Имам дъх на нещо, мириша леко на нещо. Лъха на во... |
| лъхвам - лъхваш, несв. и лъхна, св. 1. Лъхам веднъж или няколко пъти по веднъж. От морето лъхва прохлада. 2. Прен. За чувство, настроение —... |
| лъхна - лъхнеш, мин. св. лъхнах, мин. прич. лъхнал, св. — вж. лъхвам. |
| лъхтя - лъхтиш, мин. св. лъхтях, мин. прич. лъхтял, несв. I. Лъхам силно, излъчвам се. 2. Изпускам силен дъх, силна миризма. Лъхти на де-з... |
| лъч - лъчът, лъча, мн. лъчи и лъчове, (два) лъча, м. 1. Тясно снопче светлина, излъчвана от светещ предмет. Слънчев лъч. Светлинни лъчи.... |
| лъча - лъчиш, мин. св. лъчих, мин. прич. лъчил, несв.; какво. Разг. Отделям овце, кози от общото стадо или малки животни от майките им. Л... |
| лъчев - лъчева, лъчево, мн. лъчеви, прил. Който е свързан с радиоактивни лъчи. • Лъчева болест. Спец. Болест, причинена от радиоактивни лъ... |
| лъчевиден - лъчевидна, лъчевидно, мн. лъчевидни, прил. Който има вид на лъч. |