| Буква Л |
|---|
| летателен - летателна, летателно, мн. летателни, прил. Който служи или е предназначен за летене. Летателен апарат. |
| летва - мн. летви, ж. Дълга и тясна дъска. // същ. умал. летвичка, мн. летвички, ж. |
| лете - нареч. През лятото, лятно време. Лете тук е много горещо. |
| летен - лятна, лятно, мн. летни, прил. Който се отнася до лятото. Летен ден. Лятно време. Лятна горещина. Летни дрехи. Лятна почивка. |
| летец - мн. летци, м. Лице, което по професия управлява самолет; пилот, авиатор. Ставам летец. Уча за летец. |
| летище - мн. летища, ср. Комплекс от специално подготвено равно място, съоръжения и уредби за излитане и кацане, поддържане и съхраняване н... |
| летлив - летлива, летливо, мн. летливи, прил. Който лесно се изпарява или излита. Летлива течност. Летлив газ. // същ. летливост, летливост... |
| лето - неизм. Остар. Година. • За многая лета. За много години. |
| летоброене - само ед. Система за определяне на времето по години, като за начало се взема важно историческо събитие. Християнско летоброене. |
| летовище - мн. летовища, ср. 1. Лагер, комплекс за летуване. 2. Курорт. Морско летовище. // прил. летовищен, летовищна, летовищно, мн. летови... |
| летовник - мн. летовници, м. Човек, който е някъде на почивка, на курорт. |
| летовничка - мн. летовнички, ж. Жена летовник. |
| летопис - мн. летописи, (два) летописа, м. 1. Последователен списък на събития и случки по години, направен от техен съвременник; хроника. 2... |
| летописец - мн. летописци, м. Съставител на летопис. Летописецът не е отбелязал това събитие. |
| леточисление - само ед. Летоброене. |
| летувам - летуваш, несв. 1. Ходя и прекарвам на почивка, обикн. по-дълго време. Ще летуваш ли някъде? Ще летувам на море. 2. Изобщо прекарва... |
| летучка - мн. летучки, ж. Остар. 1. Кратко и бързо събрание в редакция на вестник. 2. Кратко събрание за обсъждане на неотложни въпроси. |
| летя - летиш, мин. св. летях, мин. прич. летял, несв. 1. Нося се, движа се, пътувам по въздуха. Птицата лети. Искри летят във всички посо... |
| лефер - само ед. Хищна морска риба с вкусно месо от семейство костурови. |
| леха - мн. лехи, ж. Оформено с издигната пръст място (като четириъгълник, елипса и др.), удобно за засаждане и поливане на зеленчуци от е... |
| лехуса - мн. лехуси, ж. Разг. Родилка до четирийсетия ден след раждането. Тя е още лехуса, не бива да се преуморява. |
| лечебен - лечебна, лечебно, мн. лечебни, прил. 1. Който лекува; лековит. Лечебно средство. Лечебна вода. Лечебен глад. 2. Който е предназнач... |
| лечебница - мн. лечебници, ж. Учреждение за лекуване на приходящи болни и за даване на първа помощ; амбулатория. Ветеринарна лечебница. |
| лечение - мн. лечения, ср. Лекуване. На лечение съм. Отивам на лечение. |
| лечител - лечителят, лечителя, мн. лечители, м. Човек, който може да лекува, обикн. с народни или нетрадиционни средства. Ходя по лечители. ... |
| леш - лешът, леша, мн. лешове, (два) леша, м. Обикн.ед. Непогребан труп, който е почнал да се разлага. Гарваните налитат на леш. |
| лешник - мн. лешници, (два) лешника, м. 1. Плод на храста леска, представляващ една ядка в светлокафява черупка, с богат вкус. Бонбони е ле... |
| лешникотрошачка - мн. лешникотрошачки, ж. Вид клещи за чупене на лешници или орехи. |
| лешояд - мн. лешояди, (два) лешояда, м. Птица от рода на орлите, която се храни с мърша. Лешоядът се спусна към земята, усетил леш. • Като ... |
| леща - само ед. 1. Тревисто растение от семейство бобови с малки кръгли и плоски зърна с различен цвят. Сея леща. 2. Зърната на това раст... |
| лещенка - само ед. Вид детска шарка, изразена с лещовидни мехурчета по тялото; варицела. |
| лещовиден - лещовидна, лещовидно, мн. лещовидни, прил. Който има вид на лещено зърно. |
| лея - лееш, мин. св. лях, мин. прич. лял, несв. 1. Какво. Правя да тече изобилно, проливам. Реката лее водите си през града. Лея вино в ... |
| леяр - леярят, леяря, мн. леяри, м. Работник, който отлива метални предмети. |
| леярна - мн. леярни, ж. Отделение в завод, където се отливат метални предмети. |
| леярски - леярска, леярско, мн. леярски, прил. Който е свързан с леяр или с леярство. |
| леярство - само ед. Леене на метал и на метални предмети; занятие на леяр. |
| ли - част. 1. За общ въпрос, който изисква от събеседника да отговори с да/не. Ще дойдеш ли е мене? С Мария ли заминаваш? 2. В разделит... |
| лиана - мн. лиани, ж. Обикн. мн. Дървесни и тревисти увивни растения с тънки дълги стъбла, които се прикрепват към дърветата в тропическит... |
| лиандро - само ед. Декоративно дръвче с ароматни розови, червени, бели и др. цветчета, отглеждано в големи саксии; олеандър. |