| Буква Л |
|---|
| лауреат - мн, лауреати, м. 1. Истор. В древността — победител в състезание, увенчан с лавров венец. 2. Лице, удостоено с висока награда за и... |
| лауреатка - мн. лауреатки, ж. Жена лауреат. |
| лаф - лафът, лафа, мн. лафове, (два) лафа, м. Разг. 1. Дума; приказка. Ела да разменим някой лаф. 2. Виц. Ела да ти кажа един лаф. • Лаф... |
| лафя - лафиш, мин. св. лафих, мин. прич. лафил, несв.; с кого. Разг. Приказвам си с някого. Служителките цял ден лафят и си пият кафето. |
| лачен - лачена, лачено, мн. лачени, прил. Който е от лакирана кожа. Лачени обувки. Лачен колан. |
| лашвам - лашваш, несв. и лашна, св. 1. Кого/какво. Лашкам един път или няколко пъти по един път. Влакът лашна няколко пъти и спря. 2. Разг.... |
| лашкам - лашкаш, несв. 1. За влак, превозно средство — клатя грубо, тласкам насам-натам. Влакът през балкана лашка много. 2. Разг. Кого. Пр... |
| лашна - лашнеш, мин. св. лашнах, мин. прич. лашнал, св. — вж. лашвам. |
| лая - лаеш, мин. св. лаях, мин. прич. лаял, несв. 1. За куче — издавам характерен вик — лай. Кучето лае ожесточено по непознатия . 2. Пр... |
| лебед - мн. лебеди, (два) лебеда, м. Голяма бяла водна птица с дълга и изящно извита шия. Лебедът се плъзга по водната повърхност. // прил... |
| лебервурст - само ед. Вид колбас от смлян свински черен дроб и свинска вътрешна мазнина. |
| леберкез - само ед. Вид колбас от смляно говеждо месо, свински черен дроб и сланина. |
| леблебия - само ед. Леко изпечен нахут. |
| лев - левът, лева, мн. левове, (два) лева, м. 1. Основна единица в българската парична система. 2. Паричен знак и монета с тази стойност... |
| левак - мн. леваци, м. 1. Човек, който си служи по-добре с лявата, отколкото с дясната ръка. 2. Прен. Разг. Несръчен, глуповат човек. |
| левачка - мн. левачки, ж. Жена левак. |
| левга - мн. левги, ж. Стара келтска мярка за разстояние с различна големина в различните страни и провинции. |
| левент - мн. левенти, м. 1. Много висок и здрав, силен мъж, обикн. млад. Станал е левент. 2. Като прил. Който е висок, здрав и силен. Левен... |
| левица - мн. левици, ж. 1. Диал. Лява ръка. На левицата има белег. 2. Лявата част на парламент с идеи, насочени към голямата част от населе... |
| левичар - левичарят, левичаря, мн. левичари, м. 1. Левак. 2. Човек с леви убеждения. |
| левичарка - мн. левичарки, ж. Жена левичар. |
| левкемия - само ед. Спец. В медицината — болестно разрастване на тъканите, произвеждащи бели кръвни клетки, и увеличаване на тези клетки в кр... |
| левкоцити - левкоцит, (два) левкоцита, м. Бели кръвни клетки. |
| левоцентризъм - само ед. В политиката — убеждения на партии с лява ориентация, но третирани като балансиращ момент — с едновременна близост както ... |
| легален - легална, легално, мн. легални, прил. 1. Който е законен, открит. Легална партия. Легални средства. 2. Който е открит, явен. Действ... |
| легализация - само ед. Легализиране. |
| легализирам - легализираш, несв. и св.; какво. Придавам законно оформление или положение; узаконявам. Легализирам движение. Легализирам документ... |
| легат - мн. легати, м. 1. Истор. В древния Рим - наместник на императора в провинция. 2. В католическата църква - представител на папата. ... |
| легато - нареч. Спец. 1. В музиката — свързано изпълнение на два последователни тона. 2. Като същ. Дъгичката, която означава такова изпълне... |
| легация - мн. легации, ж. 1. Дипломатическо представителство в чужда страна; посолство. 2. Прен. Служителите в това представителство, както ... |
| леген - мн. легени, (два) легена, м. Кръгъл, не много дълбок домакински съд от пластмаса или метал за пране или миене. Пера в леген. // съ... |
| легенда - мн. легенди, ж. 1. Поетичен разказ за историческо събитие, което е идеализирано и включва фантастични моменти. 2. Животоопи-сание ... |
| легендарен - легендарна, легендарно, мн. легендарни, прил. 1. Който е свързан с легенда (в 1 и 2 знач.). Легендарен сюжет. Легендарен тон. 2. П... |
| легион - мн. легиони, (два) легиона, м. 1. Истор. В древния Рим и Византия — голяма бойна единица (от 3 000 до 6 000 души). Римски легиони.... |
| легитимация - мн. легитимации, ж. 1. Остар. Документ за самоличност; лична карта. 2. В правото — признаване на някакво право над нещо или над ня... |
| легитимен - легитимна, легитимно, мн. легитимни, прил. 1. Който е законен, узаконен. Легитимна власт. Легитимни средства. 2. Който е избран по... |
| легитимирам - легитимираш, несв. и св. 1. Какво. Правя законно нещо новосъздадено. Легитимирам нови учебни заведения. 2. Спец. В правото — призн... |
| легия - мн. легии, ж. Истор. Отред от български доброволци в чужбина преди Освобождението. Легията на Раковски в Белград. |
| легло - мн. легла, ср. 1. Мебел за спане — правоъгълна рамка с четири крака, приспособена за поставяне на матрак, пружина и др. 2. Прен. М... |
| легна - легнеш, мин. св. легнах, мин. прич. легнал, св. — вж. лягам. |