Буква Л |
лютив - лютива, лютиво, мн. лютиви, прил. Разг. Лют (в 1 знач.). Лютиво ядене. |
лютивина - само ед. Степен на лют. |
лютиков - лютикова, лютиково, мн. лютикови, прил. • Лютикови растения. Група растения с остър, лют вкус, като кукуряк, лютиче и др. |
лютиче - мн. лютичета, ср. Растение с жълти цветчета, плевел. |
люто - нареч. Жестоко, страшно. Кълна люто. Гледам люто. |
лютост - лютостта, само ед., ж. 1. Качество на лют (в 1 знач.). 2. Степен на лютивина. Чушката няма голяма лютост. |
люцерна - само ед. 1. Бобово многогодишно растение, което се отглежда за фураж на добитъка. Кося люцерна. Суша люцерна. 2. Прен. Площ, засят... |
люшвам - люшваш, несв. и люшна, св.; какво/кого. Люшкам веднъж или няколко пъти по веднъж. — люшвам се/люшна се. 1. За хоро — започвам се, ... |
люшкам - люшкаш, несв.; кого/какво. Люлея, клатя насам-натам. — люшкам се. 1. Люлея се. Люшкам се с люлката. 2. За хоро — играя се, люлея с... |
люшна - люшнеш, мин. св. люшнах, мин. прич. люшнал, св. — вж. люшвам. |
лягам - лягаш, несв. и легна, св. 1. Заемам хоризонтално положение с тялото си, за да лежа или спя. Лягам на леглото. Легнах на тревата. Л... |
лястовица - мн. лястовици, ж. Ластовица. // прил. лястовичи, лястовича, лястовичо, мн. лястовичи. |
лято - мн. лета, ср. 1. Най-топлото годишно време, което идва след пролетта. През лятото. Миналото лято. Това лято. Дълго лято. Горещо ля... |
лятос - нареч. Разг. През лятото — през миналото, през идващото лято и изобщо през лятото. Лятос тук е хубаво, но зиме е много студено. |
лятошен - лятошна, лятошно, мн. лятошни, прил. Разг. Който е от миналото лято. Лятошна слама. |