| Буква Л |
|---|
| личност - личността, мн. личности, ж. 1. Човекът като индивид, лице с присъщите му духовни качества. Права на личността. Ставам личност. 2. ... |
| лиша - лишиш, мин. св. лиших, мин. прич. лишил, св. — вж. лишавам. |
| лишавам - лишаваш, несв. и лиша, св.; кого/ какво. Отнемам нещо от някого. Лишавам го от права. Лишавам от свобода. Лишавам от работа. Лишав... |
| лишей - лишеят, лишея, мн. лишеи, (два) лишея, м. Тип низши организми, чието тяло е симбиоза между гъба и водорасло, които растат по корат... |
| лишен - лишна, лишно, мн. лишни, прил. Остар. Който е излишен, ненужен, свободен. • За лишен път. Разг. За последен път. За лишен път те м... |
| лишение - мн. лишения, ср. Обикн. мн. Оскъдица, ограничаване, недостиг. Живея в лишения. Търпя лишения. Подлагам се на лишения. |
| лоб - лобът, лоба, мн. лобове, (два) лоба, м. Остар. Горна лицева част на черепа; чело. Висок лоб. Открит лоб. |
| лобен - лобна, лобно, мн. лобни, прил. • Лобно място. 1. Място, където някога се е изпълнявала смъртна присъда. Лобната скала на хълма Цар... |
| лоби - мн. лобита, ср. Група лица, които се опитват да влияят върху другите в полза на социална или политическа кауза. Президентско лоби ... |
| лобист - мн. лобисти, м. Член на лоби. |
| лобут - само ед. Диал. Бой като наказание. |
| лов - ловът, лова, само ед., м. 1. Преследване с цел ловене или убиване на диви животни. Организирам голям лов. Отивам на лов. Ще има ло... |
| ловджийски - ловджийска, ловджийско, мн. ловджийски, прил. Разг. Който служи за лов; ловен. Ловджийска пушка. Ловджийско куче. Ловджийска шапка... |
| ловджия - мн. ловджии, м. Ловец. |
| ловец - мн. ловци, м. Човек, който се занимава с лов. |
| ловко - нареч. Сръчно, умело. Скачам ловко. Зашивам ловко. |
| ловувам - ловуваш, несв. 1. Занимавам се с лов. Ловувам по тези гори от десет години. 2. Ходя на лов. Тази неделя ще ловуваме. |
| ловък - ловка, ловко, мн. ловки, прил. 1. Който е сръчен, умел, бърз. Ловък спортист. Ловък ездач. 2. Прен. Който умее да намери изход от ... |
| ловя - ловиш, мин. св. лових, мин. прич. ловил, несв. 1. Какво/кого. Поемам и задържам, обикн. което се движи, с ръка, уста; хващам. Котк... |
| логаритмувам - логаритмуваш, несв. Спец. В математиката — намирам логаритъма на дадено число. // същ. логаритмуване, ср. |
| логаритъм - мн. логаритми, (два) логаритъма, м. Спец. В математиката — показател на степента, в която трябва да се повдигне определено число, ... |
| логика - само ед. 1. Спец. Наука за законите и формите на мисленето. 2. Ход и последователност на разсъжденията; свързаност, обусловеност. ... |
| логичен - логична, логично, мн. логични, прил. 1. Който е разумен, закономерен, произтича от връзката между нещата. Логичен извод. Логично р... |
| логически - логическа, логическо, мн. логически, прил. Който се основава на логиката. Логическа задача. |
| логопед - мн. логопеди, м. Специалист по логопедия. |
| логопедия - само ед. Спец. Наука за недостатъците в говора (заекване, пелтечене) и методите за тяхното премахване. |
| лоден - мн. лодени, (два) лодена, м. 1. Горна мъжка дреха от мъхест вълнен плат. 2. Власнат и непромокаем вълнен плат. |
| лоджия - мн. лоджии, ж. Открито от външната си страна пространство, включено в общия обем на сграда, ограничено с парапет. |
| лодка - мн. лодки, ж. 1. Малък плавателен съд за близки разстояния, каран с помощта на гребла, платна или мотор. Моторна лодка. Спасителна... |
| лодкар - лодкарят, лодкаря, мн. лодкари, м. Лице, което като занятие кара лодка. // прил. лодкарски, лодкарска, лодкарско, мн. лодкарски. |
| ложа - мн. ложи, ж. Отделено място за сядане на няколко души в зрителна зала (за привилегировани, гости, журналисти). • Масонска ложа. По... |
| ложе - само ед. 1. Остар. Легло. 2. Прен. Русло, корито на река. • Брачно ложе. Брачно легло, постеля. • Прокрустово ложе. Мярка, към коя... |
| лоза - мн. лози, ж. Многогодишен храст с виещи се израстъци, който ражда грозде. Две лози с черно грозде. Лозата е пуснала нови филизи. /... |
| лозар - лозарят, лозаря, мн. лозари, м. 1. Човек, който отглежда лозе. 2. Човек, който има опит и може да отглежда лозе. Добър лозар. // п... |
| лозарка - мн. лозарки, ж. Жена лозар. |
| лозарство - само ед. Клон от земеделието, който се занимава с отглеждане на лозя. |
| лозе - мн. лозя, ср. 1. Само ед. Място, засадено с лози. Имам малко лозе със сто лози. 2. Само мн. Много отделни места заедно, засадени с... |
| лозина - мн. лозини, ж. Тънка дълга пръчка на лозов храст. Лозините се връзват към тела няколко пъти в годината. |
| лозница - мн. лозници, ж. Голяма лоза, вдигната на подпори; асма. Под лозницата. |
| лозунг - мн. лозунги, (два) лозунга, м. 1. Кратък призив. Издигам лозунг. Изричам лозунг. 2. Плакат с написан върху него призив. Окачвам ло... |