сми - Намерени са 52 думи от търсенето |
ами - съюз. Разг. А. |
ски - ска, ж. Двойка изгладени тесни и дълги дъски за пързаляне върху сняг с остър и леко подгънат преден край, които се прикрепват към ... |
смия - смиеш, мин. св. смих, мин. прич. смил, св. — вж. смивам. |
смиря - смириш, мин. св. смирих, мин. прич. смирил, св. — вж. смирявам. |
ясмин - мн. ясмини, (два) ясмина, м. Жасмин. // прил. ясминов, ясминова, ясминово, мн. ясминови. |
жасмин - само ед. Декоративен храст с бели ароматни цветове. // прил. жасминов, жасминова, жасминово, мн. жасминови. |
смисъл - само ед. 1. Логическо съдържание, значение на дума, израз, текст. Какъв е смисълът на думите ти? Превеждам по смисъл, не буквално.... |
осмина - мн. осмини, ж. Една осма част от нещо. |
осмица - мн. осмици, ж. 1. Цифрата на числото осем. 2. Разг. Превозно средство с номер осем. С осмицата ще стигнеш до центъра. 3. Вид шарка... |
смигна - смигнеш, мин. св. смигнах, мин. прич. смигнал, св. - вж. смигвам. |
смивам - смиваш, несв. и смия, св.; какво. Отмивам, отнасям с миене. Водата е смила пласта от плодородна почва. |
смигам - смигаш, несв.; на кого. Мигам (с едното или с двете очи), за да дам таен знак. Смигам и да мълчи, но тя не ме вижда. |
смилам - смилаш, несв. и смеля, св.; какво. 1. Меля докрай. Смилам брашно. Стомахът не смила такава храна. 2. Прен. Разг. Възприемам, асими... |
смитам - смиташ, несв. и смета, св.; какво. 1. С метене събирам; измитам, махам. Смитам пръснатия боклук. 2. Прен. Разг. Премахвам със сила... |
усмиря - усмириш, мин. св. усмирих, мин. св. усмирил, св. - вж. усмирявам. |
осмивам - осмиваш, несв. и осмея, св.; какво/кого. Подлагам на насмешка. Хумористите осмиват човешките пороци. |
пасмина - само ед. Разг. Грубо. Група хора, които имат отрицателни качества; сбирщина. |
смигвам - смигваш, несв. и смигна, св.; на кого. Смигам един път или няколко пъти по един път. |
усмивка - мн. усмивки, ж. Гримаса на човек, при която се разтягат настрани устните и се показват зъбите в израз на радост, доволство, рядко ... |
смислов - смислова, смислово, мн. смислови, прил. Който се отнася до смисъл, значение. |