| Буква Л |
|---|
| лъчезарен - лъчезарна, лъчезарно, мн. лъчезарни, прил. Който излъчва, изразява силна радост, изпълнен е с радост, с веселост. Лъчезарно момиче... |
| лъчение - мн. лъчения, ср. Изпускане на частици с енергия. |
| лъчист - лъчиста, лъчисто, мн. лъчисти, прил. 1. Който излиза и се разпространява във вид на лъчи. Лъчиста светлина. Лъчисто сияние. 2. Спе... |
| лъщя - лъщиш, мин. св. лъщях, мин. прич. лъщял, несв. Отразявам светлина; блестя. Косата и лъщи на слънцето. Лакът лъщи. |
| льос - льосът, льоса, само ед., м. Спец. В геологията — жълтеникава песъчлива, много плодородна почва. Дунавски льос. |
| льох - междум. Разг. 1. Изразява, изненада, уплаха, паника. Льох, какво ще правим сега. 2. Като частица в народните песни. Льох мари, Мар... |
| льохман - мн. льохмани, м. Разг. Висок, отпуснат, непохватен човек. Голям льохман е, където мине, всичко събаря. |
| льохманка - мн. льохманки, ж. Жена льохман. |
| любвеобилен - любвеобилна, любвеобилно, мн. любвеобилни, прил. Който е способен да обича силно или много хора едновременно. Любвеобилна жена. Лю... |
| любе - мн. любета, ср. Остар. Любим мъж или любима жена. |
| любезен - любезна, любезно, мн. любезни, прил. Който е добър, мил, учтив (в обноските си). Любезна домакиня. Любезен поздрав. Любезен прием. |
| любезнича - любезничиш, мин. св. любезничих, мин. прич. любезничил, несв. Проявявам прекалена, неискрена любезност. Любезничат с нея, но тя не... |
| любеница - мн. любеници, ж. Диал. Диня. |
| любим - любима, любимо, мн. любими, прил. 1. Който е обичан, скъп на някого. Любимата ми майка. Любимо дете. 2. Който е предпочитан, харес... |
| любимец - мн, любимци, м. Този, който се ползва с най-голяма любов; предпочитан сред другите. Любимец на учителката по химия. Любимец на мом... |
| любимка - мн. любимки, ж. Жена любимец. |
| любител - любителят, любителя, мн. любители, м. 1. Човек, който има пристрастие към някакво занимание или работа. Любител на музиката. Любит... |
| любителка - мн. любителки, ж. Жена любител. |
| любов - само ед. 1. Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Май... |
| любовен - любовна, любовно, мн. любовни, прил. 1. Който е свързан с любов и с любовно желание между мъж и жена. Любовен роман. Любовни отнош... |
| любовник - мн. любовници, м. 1. Мъж, който е в любовни и полови връзки с жена, без да бъде в брак с нея. Тя има любовник, но мъжът й не знае.... |
| любовница - мн. любовници, ж. Жена любовник. |
| любознателен - любознателна, любознателно, мн. любознателни, прил. Който се стреми да придобие нови знания, да научава нови неща. Любознателен уч... |
| любопитен - любопитна, любопитно, мн. любопитни, прил. 1. Който се стреми да узнае, да види, да разбере всичко, без да е засегнат пряко. Любоп... |
| любопитствам - любопитстваш, несв. Проявявам любопитство. |
| любопитство - само ед. 1. Силно желание нещо да се разбере, да се види, да се узнае. Изгарящо любопитство. Удовлетворявам любопитство. 2. Интере... |
| любопитствувам - любопитствуваш, несв. Любопитствам. |
| любувам се - любуваш се, несв.; на кого/на какво. Гледам с удоволствие; наслаждавам се. Любувам се на играещите деца. Любувам се на природата. ... |
| люде - само мн. Остар. Хора. // прил. людски, людска, людско, мн. людски. От людски срам. |
| людоед - мн. людоеди, м. Остар. 1. Дивак, който яде човешко месо; канибал. 2. Прен. Много жесток човек. |
| люлея - люлееш, мин. св. люлях, мин. прич. люлял, несв.; какво/кого. Клатя многократно в две противоположни посоки (в люлка или на ръце). ... |
| люлка - мн. люлки, ж. 1. Остар. Легло за бебе, приспособено за люлеене. Залюля люлката. Слагам бебето в люлката. 2. Приспособление от завъ... |
| люпилня - мн. люпилни, ж. 1. Предприятие или помещение за изкуствено люпене. 2. Инкубатор. |
| люспа - мн. люспи, ж. 1. Рогова твърда пластинка по кожата на риба, змия и др. Шаранът е покрит с блестящи люспи. 2. Твърди прозрачни отла... |
| люспест - люспеста, люспесто, мн. люспести, прил. 1. Който е покрит с (много) люспи. Люспест гръб. Люспесто тяло. 2. Спец. В геологията — за... |
| люсповиден - люсповидна, люсповидно, мн. люсповидни, прил. Който има вид на люспа. Люсповидно парче. |
| лютеница - само ед. Ястие от смлени чушки, домати и подправки, сварени на каша, приготвено обикн. за зимата. |
| лютеран - мн. лютерани, м. Човек, който изповядва лютеранството. |
| лютеранка - мн. лютеранки, ж. Жена лютеран. |
| лютеранство - само ед. Протестантско вероизповедание на основата на учението на Мартин Лютер, което внася реформи в католическото вероизповедани... |