| Буква Л | 
|---|
| листен - листна, листно, мн. листни, прил. Който е свързан с лист. • Листна пъпка. Пъпка на растение, от която се развива лист. • Листни въ... | 
| листнат - листната, листнато, мн. листната, прил. За дърво, храст, растение — който има много листа. Пиперът става листнат, но няма чушки. | 
| листо - мн. листа, ср. Лист на растение. | 
| листовиден - листовидна, листовидно, мн. листовидни, прил. Който има форма на лист на растение. Листовидни фигури. | 
| листовка - мн. листовки, ж. Печатан лист със злободневно политическо или рекламно съдържание, който се разпространява в голям брой. Агитацион... | 
| листопад - само ед. Падане на листата на дърветата през есента. | 
| литвам - литваш, несв. и литна, св. За птица, самолет — понасям се във въздуха, излитам. Птицата литна от клона. | 
| литератор - мн. литератори, м. Специалист по литература. | 
| литераторка - мн. литераторки, ж. Жена литератор. | 
| литература - само ед. 1. Съвкупност от писмени произведения на един народ, на една епоха или изобщо. Събитието е отбелязано в литературата от т... | 
| литературовед - мн. литературоведи, м. Специалист, учен по литературознание. // прил. литературоведски, литературоведска, литературоведско, мн. ли... | 
| литературоведка - мн. литературоведки, ж. Жена литературовед. | 
| литературознание - само ед. Наука за художествената литература. Постиженията на нашето литературознание. | 
| лития - мн. литии, ж. Истор. Шествие с молебен за дъжд. Правя лития. | 
| литна - литнеш, мин. св. литнах, мин. прич. литнал, св. — вж. литвам. | 
| литографирам - литографираш, несв. и св. Отпечатвам по литографски начин. // същ. литографиране, ср. | 
| литография - само ед. 1. Отпечатване на картини, плакати и др. с плоската страна на варовит камък, на който предварително са очертани. 2. Прен.... | 
| литраж - само ед. Обем на съд, изразен в литри. | 
| литургия - мн. литургии, ж. Християнска църковна служба, обикн. в неделя или на празници. // прил. литургичен, литургична, литургично, мн. ли... | 
| литър - мн. литри, (два) литра, м. 1. Мярка за вместимост, равна на 1000 кубически сантиметра. 2. Течност с такъв обем. 3. Специален съд, ... | 
| лифт - лифтът, лифта, мн. лифтове, (два) лифта, м. 1. Въжена транспортна линия, обикн. в стръмни места. Изкачвам се на върха е лифта. Взе... | 
| лих - лиха, лихо, мн. лихи, прил. Разг. Опак, своенравен. // нареч. лихо. • Лихо ми е. Разг. Чоглаво, непривично ми е. | 
| лихва - мн. лихви, ж. 1. Допълнителна сума, която се изплаща при използване на пари в заем и представлява процент от заема. Вземам пари с ... | 
| лихвар - лихварят, лихваря, мн. лихвари, м. Човек, който дава пари за ползване срещу лихва. // прил. лихварски, лихварска, лихварско, мн. л... | 
| лице - мн. лица, ср. 1. Предната част на главата на човек. Красиво лице. Зачервено лице. Изпотено лице. 2. Прен. Израз на вътрешното съст... | 
| лицей - лицеят, лицея, мн. лицеи, (два) лицея, м. 1. Истор. Градина в Атина, в която Аристотел преподавал на своите ученици. 2. Истор. В ц... | 
| лицемер - мн. лицемери, м. Лицемерен човек. | 
| лицемерен - лицемерна, лицемерно, мн. лицемерни, прил. 1. Който проявява лицемерие. Лицемерен човек. 2. Който съдържа, основава се на лицемери... | 
| лицемерие - само ед. Поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и добронамереност. | 
| лицемерка - мн. лицемерки, ж. Жена, която проявява лицемерие. | 
| лицемерствам - лицемерстваш, несв. Държа се с лицемерие. | 
| лицемерствувам - лицемерствуваш, несв. Лицемерствам. | 
| лицемеря - лицемериш, мин. св. лицемерих, мин. прич. лицемерил, несв. Лицемерствам. | 
| лиценз - мн. лицензи, (два) лиценза, м. Спец. Право да се използва патентовано изобретение или производство. Произвеждам кока-кола по лицен... | 
| лицензия - мн. лицензни, ж. Разрешение от правителството на една държава за износ или внос на стоки, както и документът за такова разрешение. | 
| лича - личиш, мин. св. личах, мин. прич. личал, несв. 1. Виждам се, забелязвам се слабо. Отдалеч белите върхове едва личат. 2. Откроявам ... | 
| личба - мн. личби, ж. Остар. Знамение, поличба. | 
| личен - лична, лично, мн. лични, прил. 1. Който се отнася до едно лице; принадлежи на едно лице; частен, индивидуален. Личен автомобил. Ли... | 
| личинка - мн. личинки, ж. Спец. В зоологията — форма на живот, един от първите стадии в развитието на някои животни (насекоми, земноводни и ... | 
| лично - нареч. 1. Сам, самият. Направих проверка лично. Написах писмото лично. Явявам се лично. 2. Непосредствено, лице с лице. Разговарям... |