| ----я - Намерени са 459 думи от търсенето |
|---|
| лъхтя - лъхтиш, мин. св. лъхтях, мин. прич. лъхтял, несв. I. Лъхам силно, излъчвам се. 2. Изпускам силен дъх, силна миризма. Лъхти на де-з... |
| мръщя - мръщиш, мин. св. мръщих, мин. прич. мръщил, несв.; какво. Събирам вежди или бърча чело в израз на недоволство, яд, неодобрение. Мр... |
| мъстя - мъстиш, мин. св. мъстих, мин. прич. мъстил, несв. Отмъщавам. |
| мълвя - мълвиш, мин. св. мълвих, мчн. прич. мълвил, несв.; какво. Говоря, приказвам тихо. |
| мъмря - мъмриш, мин. св. мъмрих, мин. прич. мъмрил, несв. 1. Остар. Бърборя, мърморя. 2. Кого. Коря, гълча, карам се. Мъмря децата за счуп... |
| мърся - мърсиш, мин. св. мърсих, мин. прич. мърсил, несв. 1. Какво. Правя да стане мръсен; цапам. 2. Прен. Кого/какво. Скверня, петня. Мър... |
| осъдя - осъдиш, мин. св. осъдих, мин. прич. осъдил, св. - вж. осъждам. |
| окъпя - окъпеш, мин. св. окъпах, мин. прич. окъпал, св. — вж. окъпвам. |
| окъся - окъсиш, мин. св. окъсих, мин. прич. окъсил, св. — вж. окъсявам. |
| отъня - отъниш, мин. св. отъних, мин. прич. отънил, се. — вж. отънявам. |
| отъпя - отъпиш, мин. св. отъпих, мин. прич. отъпил, св. — вж. отъпявам. |
| пълзя - пълзиш, мин. св. пълзях, мин. прич. пълзял, несв. 1. Движа се прилепнал о земята или близо до земята с помощта на крака и ръце, св... |
| пълня - пълниш, мин. св. пълних, мин. прич. пълнил, несв.; какво. Правя нещо да стане пълно (в 1 и 8 знач.). Пълня кана. Пълня оръжие. • П... |
| пъпля - пъплеш и пъплиш, мин. св. пъплах и пъплих, мин. прич. пъплал и пъплил, несв. 1. За насекомо — лазя, пълзя. Мравката пъпле по стена... |
| пърдя - пърдиш, мин. св. пърдях, мин. прич. пърдял, несв. Изпускам миризливи газове от червата, често придружени от специфичен шум. |
| пърля - пърлиш, мин. св. пърлих, мин. прич. пърлил, несв.; какво. Със слаб огън обгарям козината или космите по повърхността на нещо. Пърл... |
| пъхтя - пъхтиш, мин. св. пъхтях, мин. прич. пъхтял, несв. Дишам шумно в резултат от недостиг на въздух при физическа преумора, при дълго т... |
| съдия - мн. съдии, м. 1. Длъжностно лице с юридическо образование, което разрешава съдебни дела. 2. Човек, който изказва мнението си, като... |
| свъся - свъсиш, мин. св. свъсих, мин. прич. свъсил, св. — вж. свъсвам. |
| скъпя - скъпиш, мин. св. скъпих, мин. прич. скъпил, несв.; какво. Не прахосвам, не пилея; икономисвам, пестя. Скъпя думите си. Скъпя олиот... |