| ----я - Намерени са 459 думи от търсенето |
|---|
| успея - успееш, мин. св. успях, мин. прич. успял, св. — вж. успявам. |
| учудя - учудиш, мин. св. учудих, мин. прич. учудил, св. — вж. учудвам. |
| уязвя - уязвиш, мин. св. уязвих, мин. прич. уязвил, св. — вж. уязвявам. |
| уясня - уясниш, мин. св. уясних, мин. прич. уяснил, св. — вж. уяснявам. |
| фуния - мн. фунии, ж. 1. Предмет с форма на конус. Високоговорителна фуния. 2. Приспособление за наливане на течности с форма на конус, уд... |
| фурия - мн. фурии, ж. 1. В римската митология — богиня на отмъщението. 2. Прен. Необуздаема природна стихия. Фурията фучи навън. 3. Прен. ... |
| хрущя - хрущиш, мин. св. хрущях, мин. прич. хрущял, несв. Издавам специфичен шум като при раздробяване на нещо твърдо. Костилките хрущяха ... |
| шуртя - шуртиш, мин. св. шуртях, мин. прич. шуртял, несв. Тека в изобилна или силна струя; бликам, струя. // същ. шуртене, ср. |
| шмуля - шмулиш, шмулих, шмулил. Разг. Бера бързо плодове, като откъсвам и листа, обикн.за да не ме усетят; за да не ме хванат. //същ. шмул... |
| шумтя - шумтиш, мин. св. шумтях, мин. прич. шумтял, несв. Остар. Шумоля. |
| белея - белееш, мин. св. белях, мин. прич. белял, несв.1. Губя цвета си и ставам по-светъл; избелявам.2. Ставам с бял цвят; побелявам. Кос... |
| врещя - врещиш, мин. св. врещях, мин. прич. врещял, несв.1. За коза - продължително издавам пресеклив, треперлив глас.2. Прен. Разг. Прене... |
| вбеся - вбесиш, вбесих, вбесил.- вж. вбесявам. |
| вирея - вирееш, мин. св. вирях, мин. прич. вирял.1. За растение — раста. Къде виреят бананите?2. Разг. За човек, животно — развивам се, чу... |
| влетя - влетиш, мин. св. влетях, мин. прич. влетял.— вж. влитам. |
| вмеся - вмесиш, мин. св. вмесих, мин. прич. вмесил, св.— вж. вмесвам. |
| вперя - впериш, мин. св. вперих, мин. прич. вперил, св.— вж. впервам. |
| вредя - вредиш, мин. св. вредих, мин. прич. вредил, несв.Причинявам вреда. Пушенето вреди на здравето. Това не ми вреди.• Не вреди. Разг. ... |
| вселя - вселиш, мин. св. вселих, мин. прич. вселил, св.— вж. вселявам. |
| гемия - мн. гемии, ж. Разг.Неголям кораб с платна.• Потънали му гемиите. Разг. Умислил се, замислил се, като че има сериозна грижа. |