----я - Намерени са 459 думи от търсенето |
цъфтя - цъфтиш, мин. св. цъфтях, мин. прич. цъфтял, несв. 1. За растение — разтварям цветовете си, покривам се с цвят. Розите цъфтят от пр... |
цъцря - цъцреш, мин. св. цъцрах и цъцрих, мин. прич. цъцрал и цъцрил, несв. Църцоря. |
болея - болееш, болях, болял.Проявявам грижа, интерес; милея. |
бродя - бродиш, бродил, бродих.Скитам, странствам, ходя насам-натам; витая, блуждая. |
броня - мн. брони.1. Истор. В древността и Средновековието - метална дреха за предпазване на войните в бой.2. Здрава метална, стоманена об... |
вонея - вонееш, мин. св. вонях, мин. прич. вонял, несв.Остар. Воня. |
глобя - глобиш, мин. св. глобих, мин. прич. глобил, св.— вж. глобявам. |
говея - говееш, мин. св. говях, мин. прич. говял, несв.1. Постя.2. Истор. За млада снаха — мълча, не говоря пред свекър и свекърва в израз... |
гостя - гостиш, мин. св. гостих, мин. прич. гостил, св.— вж. гощавам. |
готвя - готвиш, мин. св. готвих, мин. прич. готвил, несв.1. Какво. Правя, приготвям ястие (варя, пека, пържа го). През свободното си време... |
грозя - грозиш, мин. св. грозих, мин. прич. грозил, несв.1. Какво/кого. Правя да изглежда грозен. Тая картина грози цялата стая. Много го ... |
громя - громиш, мин. св. громих, мин. прич. громил, несв.; кого/какво.Разбивам, унищожавам, разрушавам; побеждавам категорично. Громят про... |
добия - добиеш, мин. св. добих, мин. прич. добил, св. — вж. добивам. |
довея - довееш, мин. св. довях и довеях, мин. прич. довял и довеял, св. — вж. довявам. |
додея - додееш, мин. св. додях, мин. прич. додял. св. — вж. додявам. |
дочуя - дочуеш, мин. св. дочух, мин. прич. дочул, св. — вж. дочувам. |
дробя - дробиш, мин. св. дробих, мин. прич. дробил, несв.; какво. 1. Разделям на малки, дребни парчета (обикн. с неправилна форма). Дробя ... |
зодия - мн. зодии, ж. 1. Съзвездие от зодиака. Роден съм под зодията лъв. 2. Съдба, предопределение. Такава ми е зодията. 3. Прен. Странен... |
издоя - издоиш, мин. св. издоих, мин. прич. издоил, св. — вж. издоявам. |
клоня - клониш, мин. св. клоних, мин. прич. клонил, несв. 1. За слънце, път — насочвам се към някаква посока. Слънцето клони на запад. 2. ... |