| пр - Намерени са 2655 думи от търсенето |
|---|
| причинност - причинността, само ед., ж. Връзка между явленията, като едно от тях е причина за друго. |
| проверител - прооверителят, проверителя, мн. проверители, м. Човек, който проверява; контрольор. |
| провидение - само ед. Висша ръководна сила, определяща съдбата на човек; бог. Чакам знак от провидението. |
| провинение - мн. провинения, ср. Нарушение на някакво правило, закон; вина, простъпка, грешка. |
| провиня се - провиниш се, мин. св. провиних се, мин. прич. провинил се, св. — вж. провинявам се. |
| производен - производна, производно, мн. производни, прил. Образуван от друг; не първичен. Производна величина. Производни думи. // същ. произв... |
| произволен - производна, произволно, мн. произволни, прил. 1. Който не е ограничаван от нищо и от никого. Произволна заповед. Произволни числа.... |
| проклетник - мн. проклетници, м. Проклет (във 2 знач.) човек. |
| пропозиция - мн. пропозиции, ж. 1. Предложение. 2. Спец. Съвкупност от условия за спортно състезание. |
| пропусклив - пропусклива, пропускливо, мн. пропускливи, прил. Който пропуска (в 1 знач.). |
| просветлея - просветлееш, мин. св. просветлях, мин. прич. просветлял, св. — вж. просветлявам. |
| прострелям - простреляш, св. — вж. прострелвам. |
| протежение - само ед. Разстояние от единия до другия край по дължината на нещо. По протежението на реката. |
| противовес - само ед. Нещо, което противостои и уравновесява друго нещо. • В противовес на. За разлика от нещо, противно на нещо. |
| противя се - противиш се, мин. св. противих се, мин. прич. противил се, несв. 1. Не се съгласявам. Противих се дълго на това решение. 2. Съпрот... |
| протойерей - протойереят, протойерея, мн. протойереи, м. Титла на старши свещеник. |
| проявление - мн. проявления, ср. Проявяване. |
| проясня се - проясниш се, мин. св. проясних се, мин. прич. прояснил се, св. — вж. прояснявам се. |
| реципрочен - реципрочна, реципрочно, мн. реципрочни, прил. Взаимен, съотносителен. |
| безупречен - безупречна, безупречно, мн. безупречни.Който не може да предизвика упрек.// нареч. безупречно.// същ. безупречност, безупречността... |