| ути - Намерени са 35 думи от търсенето |
|---|
| уви - междум. За изразяване на съжаление, горчивина. Уви, дъждът валеше все така силен. |
| бутик - мн. бутици, (два) бутика.Малък магазин за продажба на изделия (дрехи, козметика, обувки, украшения) по последна мода. |
| кутия - мн. кутии, ж. Неголям съд с капак от дърво, картон и др. Пощенска кутия. Цигарена кутия. • Като от кутия изваден. Разг. Хубаво обл... |
| рутина - само ед. 1. Опитност, обиграност. Добих рутина. 2. Шаблон, консерватизъм, догматичност. // прил. рутинен, рутинна, рутинно, мн. ру... |
| утихна - утихнеш, мин. св. утихнах, мин. прич. утихнал, св. — вж. утихвам. |
| сутиен - мн. сутиени, (два) сутиена, м. Долно дамско облекло, използвано за поддържане или за повдигане и увеличаване на бюста. |
| аутизъм - (нлат. autismus по авто-' + -изъм)Мед. Психично заболяване със затвореност в личните преживявания и нарушено общуване. |
| бутилка - мн. бутилки.Стъклено шише с тясно гърло. |
| кутийка - мн. кутийки, ж. 1. Малка кутия. 2. Спец. В ботаниката — чашка, в която се намира плодът на някои растения. • На кутийки. Остар. 1.... |
| мутирам - мутираш, несв. и св. 1. Подлагам се на мутация, търпя мутация. 2. За човешки глас — променям тембъра си през пубертета. |
| утихвам - утихваш, несв. и утихна, св. 1. Ставам тих; умълчавам се. Децата утихнаха. 2. Прен. За силен вятър, дъжд, буря — ставам по-слаб; с... |
| рутинер - мн. рутинери, м. Човек, който проявява рутина (във 2 знач.); консерватор. |
| арнаутин - мн. арнаути.1. Остар. Албанец.2. Прен. Твърдоглав, отмъстителен човек с тежък характер. |
| издутина - мн. издутини, ж. 1. Част от предмет, място, което е с издадена, изпъкнала форма или е придобило такава форма. 2. Подутина. На чело... |
| подутина - мн. подутини, ж. Подуто място. |
| хайдутин - мн. хайдути, м. 1. Истор. По време на турското робство — народен закрилник, който се крие в гората. 2. Остар. Разбойник, хайдук. /... |
| ампутирам - ампутираш.Извършвам ампутация. |
| бутилирам - бутилираш.Затварям в бутилки. |
| рутиниран - рутинирана, рутинирано, мн. рутинирани, прил. Който е опитен в практиката, работи с рутина (в 1 знач.); обигран, вещ. |
| темерутин - мн. темерути, м. Темерут. |