Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

пр - Намерени са 2655 думи от търсенето
преора - преореш, мин. св. преорах, мин. прич. преорал, св. - вж. преоравам.
примка - мн. примки, ж. 1. Връв или въже, свързано така, че лесно да се затегне и да завърже някого или нещо; клуп. 2. Приспособление за ло...
притая - притаиш, мин. св. притаих, мин. прич. притаил, св. - вж. притаявам.
просба - мн. просби, ж. Остар. Молба.
папрат - папратта, мн. папрати, ж. Тревисто растение без цветове и семена, с перести листа, което се размножава чрез спори. Орлова папрат. ...
подпра - подпреш, мин. св. подпрях, мин. прич. подпрял, св. — вж. подпирам.
правда - само ед. 1. Истина (във 2 знач.). Казвам правдата. 2. Справедливост. Умирам за правдата.
право- - Първа съставна част на сложни думи със значение, който се отнася към право,, напр.: правораздаване, правосъдие, правоспособен, пра...
празен - празна, празно, мн. празни, прил. 1. В който няма (почти) нищо или никого. Празен стомах. Празна къща. Празна чаша. Празен стол. 2...
празня - празниш, мин. св. празних, мин. прич. празнил, несв.; какво. Правя да стане празен; изливам, изсипвам, изхвърлям и др.
пранги - само мн. Остар. Окови, вериги.
прасец - мн. прасци, (два) прасеца, м. 1. Мускул на крака под коляното. 2. Само мн. Прасета.
прасна - праснеш, мин. св. праснах, мин. прич. праснал, св. — вж. прасвам.
пратка - мн. пратки, ж. Това, което се праща (във 2 знач.).
прахан - праханта, само ед., ж. 1. Сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво. 2. Гъба, от която се прави т...
прашен - прашна, прашно, мн. прашни, прил. В който или върху който има много прах. Прашна стая. Прашен стол.
прашец - само ед. 1. Умал. Ситен прах. 2. Спец. Размножителни клетки по растение, които са в праховидна форма. Цветен прашец.
прашка - мн. прашки, ж. 1. Приспособление за хвърляне на камък. Стрелям с прашка. 2. Диал. Връзка (на престилка, торба и др.).
пращам - пращаш, несв. и пратя, св. 1. Кого. Карам да отиде някъде с определена цел. Пращам детето за хляб. 2. Какво. Чрез посредничество п...
превал - мн. превали, (два) превала, м. Най-високото място на планина, хълм и др., откъдето започва наклон надолу.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: