Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

пр - Намерени са 2655 думи от търсенето
непринуден - непринудена, непринудено, мн. непринудени, прил. Който не съдържа или не изразява принуда, усилие; свободен, естествен. Непринуден...
предубеден - предубедена, предубедено, мн. предубедени, прил. 1. Който показва предубеждение. Предубеден човек. 2. Който съдържа предубеждение....
предупредя - предупредиш, мин. св. предупредих, мин. прич. предупредил, св. — вж. предупреждавам.
презумпция - мн. презумпции, ж. Спец. Предварително приемане на нещо за вярно до доказване на обратното.
пресекулки - само мн. • На пресекулки. Като се извършва откъслечно, от време на време, с прекъсвания. Дишам на пресекулки.
прислужник - мн. прислужници, м. Лице, чиято работа е да обслужва домакинството в частен дом или да чисти, мете в учреждение, предприятие.
депресивен - депресивна, депресивно, мн. депресивни, прил. Който е свързан с депресия; угнетяващ, потискащ. Депресивно състояние.
неприемлив - неприемлива, неприемливо, мн. неприемливи, прил. Който не може да се приеме. Неприемливо твърдение. // същ. неприемливост, неприем...
неприличен - неприлична, неприлично, мн. неприлични, прил. Който нарушава правилата за приличие; неблагопристоен. Неприлично поведение. // същ....
неприличие - мн. неприличия, ср. Проява на неприличен; неприлична постъпка.
непримирим - непримирима, непримиримо, мн. непримирими, прил. Който не приема примирие, не допуска отстъпки. Непримирими врагове. // същ. непри...
неприязнен - неприязнена, неприязнено, мн. неприязнени, прил. Който проявява неприязън; недоброжелателен, враждебен. Неприязнен тон. // същ. не...
пребледнея - пребледнееш, мин. св. пребледнях, мин. прич. пребледнял, св. - вж. пребледнявам.
преддверие - мн. преддверия, ср. Пространство пред вратата на голяма обществена сграда - храм, дворец и под.
примирение - само ед. Състояние на примирен.
притегляне - само ед. Сила на определено тяло да притегли към себе си друго тяло. Земно притегляне.
предвестие - мн. предвестия, ср. Съобщение или признак, симптом, който предвестява нещо.
предвидлив - предвидлива, предвидливо, мн. предвидливи, прил. 1. Който умее да предвижда и да се подготви за последиците. Предвидлив човек. 2. ...
предявител - предявителят, предявителя, мн. предявители, м. Човек, който предявява нещо.
преселение - мн. преселения, ср. Преселване.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: