| пр - Намерени са 2655 думи от търсенето |
|---|
| предположение - мн. предположения, ср. Догадка, предварително допускане. |
| президентство - само ед. 1. Длъжност на президент. 2. Учреждение в помощ на президента и сградата, в която се помещава. |
| прелюбодеяние - мн. прелюбодеяния, ср. Прелюбодействие. |
| преустройство - мн. преустройства, ср. Преустройване. |
| приготовление - мн. приготовления, ср. Обикн. мн. Предварително приготвяне за нещо; подготовка. |
| приемственост - приемствеността, само ед., ж. Последователно преминаване от едно към друго, като се използва направеното преди. |
| прикосновение - мн. прикосновения, ср. Допир, докосване. |
| приспособенец - мн. приспособенци, м. Човек, който се приспособява към обстоятелствата и нагажда към тях своите възгледи, поведение. // прил. прис... |
| продоволствие - само ед. 1. Хранителни продукти. 2. Снабдяване с хранителни продукти. // прил. продоволствен, продоволствена, продоволствено, мн. ... |
| произхождение - само ед. Остар. Произход. |
| протекционист - мн. протекционисти, м. Привърженик на протекционизма. |
| предубеждение - мн. предубеждения, ср. Предварително изградено отрицателно отношение към нещо (обикн. несправедливо). |
| преувеличение - мн. преувеличения, ср. Невярно представяне на нещата в уголемен вид. |
| юриспруденция - само ед. Спец. Съвкупност от юридически науки и знания за практическото им приложение. |
| предшественик - мн. предшественици, м. Предходник. |
| презвитерянец - мн. презвитерианци, м. Последовател на презвитерианството. // прил. презвитериански, презвитерианска, презвитерианско, мн. презвит... |
| пренебрежение - само ед. 1. Липса на внимание към някого или към нещо; незачитане. 2. Високомерно отношение към някого, липса на уважение. |
| приблизителен - приблизителна, приблизително, мн. приблизителни, прил. Който не е напълно точен, не е прецизен (за количество); горе-долу точен, в... |
| привиди ми се - мин. св. привидя ми се, мин. прич. привидял ми се, св. — вж. привижда ми се. |
| примиренчески - примиренческа, примиренческо, мн. примиренчески, прил. Който не воюва за нещо, което да го удовлетворява, а се примирява с това, к... |