пр - Намерени са 2655 думи от търсенето |
съдопроизводство - само ед. Разрешаване на съдебни дела по установения ред. |
съпротивлявам се - съпротивляваш се, несв. и съпротивя се, св. Оказвам съпротива. Детето се съпротивляваше и не искаше да влезе в зъболекарския кабин... |
делопроизводство - само ед. Деловодство (в 1 знач.). |
жертвоприношение - мн. жертвоприношения, ср. Принасяне на жертва. |
негостоприемство - само ед. Проява на негостоприемен човек. |
предразположение - мн. предразположения, ср. 1. Качество на предразположен; предразположеност. 2. Добро чувство; склонност, влечение, наклонност. |
председателствам - председателстваш, несв.; какво. Бивам председател. |
природоизпитател - природоизпитателят, природоизпитателя, мн. природоизпитатели, м. Човек, който изучава природата. |
професионалистка - мн. професионалистки, ж. Жена професионалист. |
предзнаменование - мн. предзнаменования, ср. Признак, симптом, който предвещава нещо. Лошо предзнаменование. |
представителство - мн. представителства, ср. 1. Учреждение, което представя нечии интереси. Дипломатическо представителство. 2. Само ед. Изпълняване ... |
преориентирам се - преориентираш се, несв. и св. 1. Ориентирам се в друга посока. 2. Променям обекта на внимание, поддръжка, проучване и др. // същ. ... |
пристрастявам се - пристрастяваш се, несв. и пристрастя се, св.; към какво. Силно се увличам по нещо, не мога да възпирам желанието си за нещо. Прист... |
самоопределям се - самоопределяш се, несв. и самоопределя се, св. Определям се сам по отношение на националност, религия, обществено положение и др. ... |
саморазправям се - саморазправяш се, несв. и саморазправя се, св. Лично се разправям заради обида, побой и престъпление, без съдействието на властта.... |
странноприемница - мн. странноприемници, ж. Остар. Хан за странници; хотел. |
противоестествен - противоестествена, противоестествено, мн. противоестествени, прил. Който е противен на естественото, на обичайното, на нормалното.... |
благоприятствувам - благоприятствуваш, несв.Благоприятствам. |
превъзходителство - мн. превъзходителства, ср. Титла на коронована особа или на други високопоставени в служебната йерархия лица. |
предизвикателство - мн. предизвикателства, ср. Постъпка, която предизвиква (в 1 знач.). |