Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

пр - Намерени са 2655 думи от търсенето
съдопроизводство - само ед. Разрешаване на съдебни дела по установения ред.
съпротивлявам се - съпротивляваш се, несв. и съпротивя се, св. Оказвам съпротива. Детето се съпротивляваше и не искаше да влезе в зъболекарския кабин...
делопроизводство - само ед. Деловодство (в 1 знач.).
жертвоприношение - мн. жертвоприношения, ср. Принасяне на жертва.
негостоприемство - само ед. Проява на негостоприемен човек.
предразположение - мн. предразположения, ср. 1. Качество на предразположен; предразположеност. 2. Добро чувство; склонност, влечение, наклонност.
председателствам - председателстваш, несв.; какво. Бивам председател.
природоизпитател - природоизпитателят, природоизпитателя, мн. природоизпитатели, м. Човек, който изучава природата.
професионалистка - мн. професионалистки, ж. Жена професионалист.
предзнаменование - мн. предзнаменования, ср. Признак, симптом, който предвещава нещо. Лошо предзнаменование.
представителство - мн. представителства, ср. 1. Учреждение, което представя нечии интереси. Дипломатическо представителство. 2. Само ед. Изпълняване ...
преориентирам се - преориентираш се, несв. и св. 1. Ориентирам се в друга посока. 2. Променям обекта на внимание, поддръжка, проучване и др. // същ. ...
пристрастявам се - пристрастяваш се, несв. и пристрастя се, св.; към какво. Силно се увличам по нещо, не мога да възпирам желанието си за нещо. Прист...
самоопределям се - самоопределяш се, несв. и самоопределя се, св. Определям се сам по отношение на националност, религия, обществено положение и др. ...
саморазправям се - саморазправяш се, несв. и саморазправя се, св. Лично се разправям заради обида, побой и престъпление, без съдействието на властта....
странноприемница - мн. странноприемници, ж. Остар. Хан за странници; хотел.
противоестествен - противоестествена, противоестествено, мн. противоестествени, прил. Който е противен на естественото, на обичайното, на нормалното....
благоприятствувам - благоприятствуваш, несв.Благоприятствам.
превъзходителство - мн. превъзходителства, ср. Титла на коронована особа или на други високопоставени в служебната йерархия лица.
предизвикателство - мн. предизвикателства, ср. Постъпка, която предизвиква (в 1 знач.).
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: