пр - Намерени са 2655 думи от търсенето |
припозная - припознаеш, мин. св. припознах, мин. прич. припознал, св. - вж. припознавам. |
причастен - причастна, причастно, мн. причастни, прил. Който взема участие в нещо; съпричастен. |
приютявам - приютяваш, несв. и приютя, св.; кого. Давам подслон; настанявам при себе си. |
прогледна - прогледнеш, мин. св. прогледнах, мин. прич. прогледнал, св. - вж. проглеждам. |
продумвам - продумваш, несв. и продумам, св. Казвам нещо, започвам да говоря, нарушавам мълчанието си; проговарям (във 2 знач.). |
промокаем - промокаема, промокаемо, мн. промокаеми, прил. Който пропуска вода, влага, течност. |
проправям - проправяш, несв. и проправя, св.; какво. Правя нещо да преминава през друго нещо; прокарвам. Проправям пъртина през снега. |
просветна - просветнеш, мин. св. просветнах, мин. прич. просветнал, св. - вж. просветвам. |
просрочка - само ед. Просрочване. |
простирам - простираш, несв. и простра, св.; какво. 1. Разгъвам, обтягам. Простирам дрехи. 2. Протягам напред. Простирам крака. 3. Прен. За в... |
проумявам - проумяваш, несв. и проумея, св. Разбирам. Най-сетне проумях. |
прохождам - прохождаш, несв. и проходя, св. Започвам да ходя, научавам се да ходя. |
подправка - мн. подправки, ж. 1. Обикн. мн. Ароматни треви, които се прибавят към яденето, за да подобрят вкуса му. 2. Фалшификация. |
подправям - подправяш, несв. и подправя, св.; какво. 1. Правя нещо да прилича на друго; фалшифицирам. Подправям оценка. 2. Слагам подправки в ... |
попречвам - попречваш, несв. и попреча, св.; на кого/на какво. Ставам причина нещо да не се извърши; осуетявам, възпрепятствам. Попречих му да... |
праведник - мн. праведници, м. Човек, който спазва религиозните канони. |
правилник - мн. правилници, (два) правилника, м. Сбор от правила, с които са длъжни да се съобразяват всички членове на даден колектив. Нов пр... |
правнучка - мн. правнучки, ж. Внучка на дъщерята или сина. |
прагматик - мн. прагматици, м. 1. Последовател на прагматизма. 2. Практичен човек. |
празничен - празнична, празнично, мн. празнични, прил. 1. Който е присъщ на празник. Празничен вид. 2. Който е предназначен за празник. Празни... |