пр - Намерени са 2655 думи от търсенето |
непредвиден - непредвидена, непредвидено, мн. непредвидени, прил. Който не е предвиден; неочакван, ненадеен. Непредвидени обстоятелства. |
неприветлив - неприветлива, неприветливо, мн. неприветливи, прил. Който не изразява благоразположение; мрачен; Неприветлив поглед. Неприветлива ... |
преференция - мн. преференции, ж. Предимство, преимущество, давано на държава или на организация, фирма. |
приветствен - приветствена, приветствено, мн. приветствени, прил. Който съдържа приветствие. Приветствена телеграма. |
приключение - мн. приключения, ср. Неочаквана или странна случка, която е свързана с риск, с преодоляване на препятствия и др.; авантюра. |
прегрешение - мн. прегрешения, ср. Действие, противоречащо на някакви възприети принципи, норми; простъпка, грях, провинение. |
предвестник - мн. предвестници, м. 1. Човек, който предвестява нещо. 2. Прен. Растение или явление, което предвестява нещо. Кокичето е предвестн... |
предприятие - мн. предприятия, ср. 1. Организация, изпълняваща производствени или други стопански задачи. Промишлено предприятие. 2. Остар. Пред... |
презрителен - презрителна, презрително, мн. презрителни, прил. Който изразява презрение (в 1 знач.). Презрителен поглед. |
препятствие - мн. препятствия, ср. 1. Пречка, спънка, преграда. 2. В спорта — бариера, която се прескача при някои видове бягане. |
преседне ми - мин. св. преседна ми, мин. прич. преседнало ми, св. — вж. пресяда ми. |
приветствие - мн. приветствия, ср. Поздравление. |
прилютее ми - мин. св. прилютя ми, мин. прич. прилютяло ми, св. — вж. прилютява ми. |
притеснение - обикн. ед. Качество, състояние на притеснен и на притеснителен. Изпитвам притеснение. |
прище ми се - мин. св. прищя ми се, мин. прич. прищяло ми се, се. — вж. прищява ми се. |
антрепреньор - (фр. entrepreneur)Предприемач. |
благоприятен - благоприятна, благоприятно, мн. благоприятни.Който съдейства за настъпването, за развитието на нещо добро; удобен, добър.// нареч.... |
възпроизведа - възпроизведеш, мин. св. възпроизведох, мин. прич. възпроизвел, св.— вж. възпроизвеждам. |
далекопровод - мн. далекопроводи, (два) далекопровода, м. Мрежа за отвеждане на електрически ток на големи разстояния. // прил. далекопроводен, д... |
деепричастие - мн. деепричастия, ср. Спец. В граматиката — неизменяема глаголна форма, която притежава глаголни и наречни признаци. |