| пр - Намерени са 2655 думи от търсенето |
|---|
| спрегаем - спрегаема, спрегаемо, мн. спрегаеми, прил. Който може да бъде спрегнат. Спрегаем глагол. |
| спретвам - спретваш, несв. и спретна, св. 1. Разг. Кого. Обличам скромно, но прилично, с вкус. Спретнах детето за първия учебен ден. 2. Жарг.... |
| спретнат - спретната, спретнато, мн. спретнати, прил. Който е облечен прилично, с вкус; стегнат, приличен. Спретнат ученик. // нареч. спретна... |
| упреквам - упрекваш, несв. и упрекна, св.; кого. Укорявам, обвинявам, натяквам. Упреквам го в изневяра. - упреквам се/упрекна се. Упреквам се... |
| управник - мн. управници, м. Лице, което ръководи, обикн. учреждение, предприятие (понякога авторитарно). |
| премного - нареч. Прекалено много. |
| престоря - престориш, мин. св. престорих, мин. прич. престорил, св. - вж. престорвам. |
| пришпоря - пришпориш, мин. св. пришпорих, мин. прич. пришпорил, св. - вж. пришпорвам. |
| прокурор - мн. прокурори, м. 1. Държавен служител, който следи за правилното прилагане на законите. 2. Държавен обвинител в съдебен процес. /... |
| проповед - проповедта, мн. проповеди, ж. 1. Спец. Реч с религиозно-нравоучително съдържание. 2. Прен. Устен или писмен текст, с който се раз... |
| просител - просителят, просителя, мн. просители, м. Молител, тъжител. |
| простудя - простудиш, мин. св. простудих, мин. прич. простудил, св. - вж. простудявам. |
| процесия - мн. процесии, ж. Тържествено шествие. |
| прошение - мн. прошения, ср. Остар. Молба, просба. |
| пребродя - пребродиш, мин. св. пребродих, мин. прич. пребродил, св. — вж. преброждам. |
| преводен - преводна, преводно, мн. преводни, прил. Който е преведен от един език на друг. Преводен роман. |
| преводим - преводима, преводимо, мн. преводими, прил. Който може да бъде преведен на друг език. |
| предимно - нареч. Преди всичко, главно, най-вече. Чета предимно български книги. |
| предобед - мн. предобеди, (два) предобеда, м. Част на деня преди обеда. // прил. предобеден, предобедна, предобедно, мн. предобедни. |
| предстоя - предстоиш, мин. св. предстоях, мин. прич. предстоял, несв. Само в трето лице. Трябва да стане, очаква се да стане. Предстои им сва... |