| пр - Намерени са 2655 думи от търсенето |
|---|
| прежилям - прежиляш, несв. Прежилвам. |
| прелистя - прелистиш, мин. св. прелистих, мин. прич. прелистил, св. — вж. прелиствам. |
| прелюдия - мн. прелюдии, ж. 1. Уводна част на музикално произведение. 2. Самостоятелна музикална пиеса с импровизационен характер. 3. Прен. У... |
| пременям - пременяш, несв. Пременявам. |
| премисля - премислиш, мин. св. премислих, мин. прич. премислил, св. — вж. премислям. |
| препеням - препеняш, несв. и препеня, св. Разг. Държа нещо на огън, докато му се скрие пяната. |
| препирня - мн. препирни, ж. Разговор, в който никой не отстъпва от позициите си и не приема мнението на на другите по определен въпрос; спор,... |
| пресечен - пресечна, пресечно, мн. пресечни, прил. 1. В който се пресичат две или повече линии. Пресечна точка. 2. Който пресича нещо друго. ... |
| пресилен - пресилена, пресилено, мн. пресилени, прил. 1. Изтощен в резултат на пресилване. Пресилено добиче. 2. Неестествен, лъжлив, неверен,... |
| преситен - преситена, преситено, мн. преситени, прил. Прекалено наситен. Преситен кон. Преситен разтвор. // същ. преситеност, преситеността, ... |
| претегля - претеглиш, мин. св. претеглих, мин. прич. претеглил, св. — вж. претеглям. |
| претекст - само ед. Несъществена, маловажна причина, която служи за оправдание на нещо; повод. Под претекст. Търся претекст. |
| претрепя - претрепеш, мин. св. претрепах, мин. прич. претрепал, св. — вж. претрепвам. |
| префинен - префинена, префинено, мн. префинени, прил. 1. Прекалено фин; изтънчен, изнежен, деликатен. Префинен жест. 2. Ирон. Който е стигнал... |
| префиням - префиняш, несв. и префиня, св.; какво/кого. Правя да стане прекалено фин. |
| пречистя - пречистиш, мин. св. пречистих, мин. прич. пречистил, св. — вж. пречиствам. |
| привечер - 1. Същ. привечерта, мн. привечери, ж. Времето преди вечерта. 2. Нареч. По време преди вечерта; надвечер. Ще се върна привечер. // ... |
| привиден - привидна, привидно, мн. привидни, прил. Който се привижда; въображаем, мним. Привидно съгласие. // същ. привидност, привидността, ... |
| привичен - привична, привично, мн. привични, прил. 1. Който е станал привичка. Привичен жест. 2. Обикновен. Привичен глас. |
| приемлив - приемлива, приемливо, мн. приемливи, прил. Който може да бъде приет, който удовлетворява. Приемливо предложение. // същ. приемливо... |