пр - Намерени са 2655 думи от търсенето |
превантивен - превантивна, превантивно, мн. превантивни, прил. Предпазен, предохранителен. Превантивна мярка. |
превратност - превратността, мн. превратности, ж. Рязка промяна. Превратности на съдбата. |
превращение - мн. превращения, ср. Превръщане, промяна на състоянието, превъплъщение. |
прегрешавам - прегрешаваш, несв. и прегреша, св. Правя грях, прегрешение. |
прегрупирам - прегрупираш, несв. и св.; какво/кого. Групирам отново или по нов начин. |
предвардвам - предвардваш, несв. и предвардя, св.; кого, от какво. Предпазвам. — предвардвам се/ предвардя се. Предвардвам себе си. |
предвещавам - предвещаваш, несв. и предвещая. св. Вещая, предричам. // същ. предвещаване, ср. |
предвещание - мн. предвещания, ср. Остар. Пред-вещаване, предсказание, поличба. |
предизвикам - предизвикаш, св. — вж. предизвиквам. |
предназнача - предназначиш, мин. св. предназначих, мин. прич. предназначил, св. — вж. предназначавам. |
преднамерен - преднамерена, преднамерено, мн. преднамерени, прил. Който е предварително обмислен, насочен за постигане на някаква цел, намерение... |
предоставям - предоставяш, несв. и предоставя, св.; какво/ кого. Оставям в разпореждането на друг. Предоставям къщата си. |
предотвратя - предотвратиш, мин. св. предотвратих, мин. прич. предотвратил, св. — вж. предотвратявам. |
предпазител - предпазителят, предпазителя, мн. предпазители, (два) предпазителя, м. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което не позволява ... |
предписание - мн. предписания, ср. 1. Писмена заповед. 2. Лекарска препоръка, съвет към болен. |
предполагам - предполагаш, несв. и предположа, св. 1. Мисля и предварително правя заключение за нещо, макар и не с пълна увереност; допускам. Пр... |
предприемам - предприемаш, несв. и предприема, св.; какво. Пристъпвам към осъществяването на нещо. Предприемам пътуване. |
предприемач - мн. предприемачи, м. Човек, който се захваща с работа, която носи доходи. // прил. предприемачески, предприемаческа, предприемачес... |
предреша се - предрешиш се, мин. св. предреших се, мин. прич. предрешил се, св. — вж. предрешвам се. |
предрешавам - предрешаваш, несв. и предреша, св.; какво. Решавам предварително какъв ще бъде резултатът, преди работата да е обсъдена или осъщес... |