| ло - Намерени са 1161 думи от търсенето |
|---|
| килокалория - мн. килокалории, ж. Единица мярка за топлина, равна на хиляда калории. |
| колонизатор - мн. колонизатори, м. Този, който колонизира и експлоатира чужди територии. |
| колонизация - само ед. 1. Превръщане на страна в колония. 2. Заселване на чужди територии. Гръцка колонизация по черноморския бряг. Колонизация ... |
| колонизирам - колонизираш, несв. и св.; какво. Извършвам колонизация. |
| конгломерат - само ед. 1. Спец. В геологията — камък или скала от разнородни минерали, свързани механично. 2. Прен. Съвкупност от механично свър... |
| куполовиден - куполовидна, куполовидно, мн. куполовидни. прил. Който има форма на купол. Куполовиден покрив. |
| локализация - само ед. Локализиране. |
| локализирам - локализираш, несв. и св.; какво. Ограничавам разпространението на нещо в някакви предели. Локализирам епидемия. Локализирам пожар.... |
| малолетство - само ед. Състояние на малолетен; детска възраст. Не е съден поради малолетство. |
| мегаломания - само ед. 1. Заболяване, което се изразява в мания за величие в някаква област. 2. Прен. Прекомерно самочувствие, надменност. |
| мегаломанка - мн. мегаломанки, ж. Жена мегаломан. |
| мегалополис - мн. мегалополиси, (два) мегалополиса, м. Град гигант. |
| методология - мн. методологии, ж. 1. Учение за научния метод на познанието. 2. Съвкупност от методи, прилагани от една наука при изследвания. //... |
| микробиолог - мн. микробиолози, м. Специалист по микробиология. |
| минералогия - само ед. Наука за минералите. // прил. минералогичен, минералогична, минералогично, мн. минералогични. |
| минераложка - мн. минераложки, ж. Жена минералог. |
| музиколожка - мн. музиколожки, ж. Жена музиколог. |
| наложителен - наложителна, наложително, мн. наложителни, прил. Който трябва да се случи, належащ, задължителен; крайно необходим. Наложителна е ... |
| немаловажен - немаловажна, немаловажно, мн. немаловажни, прил. Който не е маловажен; важен, съществен, значим. Немаловажен факт. |
| непреклонен - непреклонна, непреклонно, мн. непреклонни, прил. Който не променя позицията си под нечие въздействие; твърд, непоколебим. Непрекло... |