ло - Намерени са 1161 думи от търсенето |
слалом - само ед. Ски-дисциплина, в която скиорът се движи зигзагообразно през поставени вратички. Гигантски слалом. // прил. слаломен, сла... |
уловка - мн. уловки, ж. Скроена примамка, капан, хитрост, подлост (при спор или с действие). Подготвям уловка. Попадам в уловката. Това е у... |
хлопам - хлопаш, несв. 1. При движението издавам шум, тропот; тропам, тракам. Вратата не се затваря и хлопа при всеки полъх на вятъра. 2. Р... |
хлопка - мн. хлопки, ж. Разг. Хлопатар. |
хлопна - хлопнеш, мин. св. хлопнах, мин. прич. хлопнал, св. — вж. хлопвам. |
цукало - мн. цукала, ср. Съд за ходене по естествена нужда в стаята; нощно гърне. |
чесало - мн. чесала, ср. Гребен за чесане на коне и други едри животни. |
четало - мн. четала, ср. 1. Учебно помагало — основа, върху която се нареждат букви при първоначално обучение в четене. 2. Вид прашка - къс... |
шаблон - мн. шаблони, (два) шаблона, м. 1.Образец (форма, калъп и др.), по който се изработват множество еднакви изделия. Шаблон за буква. ... |
перило - мн. перила, ср. Невисока ограда на балкон, стълба и др.; парапет. |
перлон - само ед. Синтетично текстилно влакно и произведените от него тъкани. |
пиколо - само ед. Прислужник за дребни поръчки в хотел, ресторант и др. |
плоден - плодна, плодно, мн. плодни, прил. 1. Който се отнася до плод (в 1 знач.). Плодна пъпка. 2. Който дава плод. Плодно дърво. Плодна з... |
плодов - плодова, плодово, мн. плодови, прил. Който е приготвен от плод. Плодов сок. Плодова салата. Плодова ракия. |
подлог - мн. подлози, (два) подлога, м. Спец. В езикознанието — главна част на изречението, която означава глаголното лице. // прил. подлож... |
поклон - мн. поклони, (два) поклона, м. Ритуално навеждане на главата или на горната част от тялото в знак на уважение, покорство. |
прелом - мн. преломи, (два) прелома, м. Рязка промяна в противоположна посока; обрат. |
пролог - мн. пролози, (два) пролога, м. 1. Къса въвеждаща част към научно или художествено произведение; предисловие, предговор, проглас. 2... |
пролом - само ед. 1. Земна форма — проход между скалите, резултат от действието на река. Искърски пролом. 2. Пробив. |
ручило - мн. ручила, ср. Дълга тръба на гайда, която предизвиква дълбок нисък и еднообразен звук. |