ло - Намерени са 1161 думи от търсенето |
благословия - мн. благословии, ж.1. Спец. Молитвени слова за благополучие, щастие, успех, придружени с кръстен знак.2. Пожелание за благополучие... |
вкаменелост - вкаменелостта, мн. вкаменелости.Обикн. мн. Запазени в някои скали останки от растения и животни, живели преди хиляди години. |
валоризация - (фр. valorisation)Икон. Фин. Повишаване стойността на стоките, курса на ценните книжа и под. чрез държавни мерки.// гл. валоризира... |
Вартоломеев - (по собств. фр. St Barthelemy 'св. Вартоломей')В съчет. вартоломеева нощ:1. Ист. Нощта срещу деня на св. Вартоломей (24.... |
глациология - (нем. Glaziologie по лат. glacies 'лед' + -логия)Дял от хидрогеологията, изследващ явленията, свързани със снеговете и л... |
глосематика - (по гр. glossa 'език' + (мате)матика)Език. Функционална дистрибутивна езикова теория, създадена от датския езиковед L. H... |
долошава ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и долошее ми, св.; безл. Става ми лошо; прилошава ми. |
експлодирам - експлодираш, несв. и св. Избухвам със силен гръм, трясък; взривявам се. Цистерната с бензин експлодира. |
злосторнича - злосторничиш, мин. св. злосторничих, мин. прич. злосторничил, несв. Върша злосторничества. |
злочинствам - злочинстваш, несв. Злосторнича, нарушавам грубо обществените норми на поведение. |
зловижда ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и зловиди ми се, св. Изпитвам злоба заради нещо хубаво у другиго; завиждам. |
злодействам - злодействаш, несв. Върша злодеяния. |
злорадствам - злорадстваш, несв. Изпитвам злорадство. Всички злорадстваха при провала й на защитата. |
злосторница - мн. злосторници, ж. Жена злосторник. |
злоупотреба - мн. злоупотреби, ж. 1. Присвояване на чужди пари или възползване от чужди пари и вещи, в ущърб на друг. 2. Възползване от обществе... |
иглотерапия - само ед. Иглолечение. |
игрословица - мн. игрословици, ж. Игра за развлечение, при която в празни квадратчета се изписват определени думи. |
топлокръвен - топлокръвна, топлокръвно, мн. топлокръвни, прил. За животно — който има постоянна температура на кръвта. |
безмилостен - безмилостна, безмилостно, мн. безмилостни.Който не проявява милост или който се извършва без милост и компромиси; жесток.// нареч.... |
безсловесен - безсловесна, безсловесно, мн. безсловесни.1. Който е лишен от способността да говори.2. Мълчалив, тих; безропотен. |