ло - Намерени са 1161 думи от търсенето |
флора - само ед. Част от природата, която обхваща растителния свят. |
флота - мн. флоти, ж. Флот. |
орлов - орлова, орлово, мн. орлови, прил. Който се отнася до орел. Орлово яйце. • Орлов поглед. Силен поглед, много добро зрително възприя... |
пилон - мн. пилони, (два) пилона, м. Колона, стълб с различно предназначение. На пилона се вееше българското знаме. |
пилот - мн. пилоти, м. 1. Летец, който управлява летателен апарат. 2. Водач на състезателен автомобил. Пилот от "Формула 1". // ... |
плодя - плодиш, мин. св. плодих, мин. прич. плодил, несв. Създавам, пораждам. — плодя се. Размножавам се, развъждам се. Зайците се плодят ... |
плонж - плонжът, плонжа, мн. плонжове, (два) плонжа, м. 1. Хвърляне във вода, гмурване. 2. Хвърляне като във вода на спортист, за да улови... |
поило - мн. поила, ср. 1. Място на река или на чешма, където се поят животни. 2. Поилка. |
полог - мн. полози, (два) полога, м. 1. Място за носене на яйца или за мътене. 2. Диал. Яйце, което е оставено там, за да привлича кокошки... |
русло - мн. русла, ср. 1. Корито на река. 2. Прен. Направление, път на развитие. Продължихме да работим в същото русло. |
седло - мн. седла, ср. 1. Приспособление за езда от кожа и други материали, което се поставя върху гърба на коня. 2. Седалка на велосипед,... |
сглоб - сглобът, сглоба, мн. сглобове, (два) сглоба, м. Място, където се съединяват елементи на конструкция чрез скачване на вдлъбната и и... |
силоз - мн. силози, (два) силоза, м. Голям склад със специално предназначение (обикн. за съхранение на зърнени храни, брашно и др.). |
силом - нареч. Чрез прилагане на сила; насила, принудително, насилствено. Накара я силом да влезе. |
силон - само ед. Вид текстилна материя от изкуствено влакно. // прил. силонов, силонова, силоново, мн. силонови. Силонови чорапи. |
склон - склонът, склона, мн. склонове, (два) склона, м. Надолнище на планина; стръмнина, урва, скат. Групата върви по склона. |
слово - мн. слова, ср. 1. Остар. Дума. Възвишени слова. Словата са излишни. 2. Само ед. Реч, говор, език. Писател с изящно слово. 3. Устно... |
сломя - сломиш, мин. св. сломих, мин. прич. сломил, св. — вж. сломявам. |
стило - мн. стила, ср. Остар. Писалка с резервоар за мастило; автоматична писалка. |
турло - мн. турла, ср. Разг. Облак дим, прах и др. Конете препускаха, а след тях се носеха гъсти турла прах. |