ло - Намерени са 1161 думи от търсенето |
уранология - само ед. Астрология. |
усложнявам - усложняваш, несв. и усложня, св.; какво. Правя да стане по-сложен, по-труден, заплетен; спъвам, преча. Това условие усложнява пост... |
фармаколог - мн. фармаколози, м. Специалист по фармакология. |
фактология - само ед. 1. Описание на факти, опора на фактически материал; документалност. 2. Фактите в едно описание, като цяло. |
отживялост - отживялостта, само ед., ж. Отживелица. |
отклонение - мн. отклонения, ср. 1. Отклоняване. 2. Път, линия, която се отделя от главния път или линия; отбивка. |
пословичен - пословична, пословично, мн. пословични, прил. Който е известен, прочут, знае се от много хора. Пословично трудолюбие. |
плодороден - плодородна, плодородно, мн. плодородни, прил. Който благоприятства развитието на растителността. Плодородна земя. Плодородна влага... |
плодородие - само ед. 1. Способност за създаване и развитие на растителност. 2. Съвкупност от добивите за един сезон, реколта. |
поклонение - мн. поклонения, ср. Обикн. ед. 1. Посещение на свещени места. 2. Отдаване на почит (на покойник). |
поклоня се - поклониш се, мин. св. поклоних се, мин. прич. поклонил се, св. — вж. покланям се. |
презполовя - презполовиш, мин. св. презполових, мин. прич. презполовил, св. — вж. презполовявам. |
приложение - мн. приложения, ср. 1. Само ед. Прилагане. 2. Това, което е приложено към друго; притурка. Книга с приложения. 3. Спец. В граматик... |
психология - само ед. Спец. 1. Наука, която изучава закономерностите на психическата дейност, както и учебен предмет по тази наука. 2. Съвкупно... |
родословие - само ед. История на известните поколения на един род и взаимните им родови връзки; генеалогия. Родословието на Славей-ковци е добр... |
сексология - само ед. Наука за половете и половите отношения и прояви. |
словесност - словесността, само ед., ж. Творчество с думи; книжнина. Народна словесност. |
социология - само ед. Обща теоретична наука за структурата на обществото и законите на неговото развитие. |
стрелочник - мн. стрелочници, м. Служител, който насочва влак или трамвай посредством стрелка (в 3 знач.). |
технология - мн. технологии, ж. 1. Система от последователни процеси, чрез които от суровия материал се получава готов продукт. Прилагаме разли... |