| ло - Намерени са 1161 думи от търсенето |
|---|
| заслонявам - заслоняваш, несв. Засланям. |
| злонамерен - злонамерена, злонамерено, мн. злонамерени, прил. Който има лоши намерения; който се основава на лоши намерения. Злонамерен човек. ... |
| злопаметен - злопаметна, злопаметно, мн. злопаметни, прил. Който помни причиненото му зло и търси отмъщение. // същ. злопаметност, злопаметност... |
| злорадство - само ед. Чувство на задоволство от чужд неуспех или нещастие. |
| злочестина - мн. злочестини, ж. Остар. Нещастие, беда; бедствие. |
| малокръвен - малокръвна, малокръвно, мн. малокръвни, прил. Който страда от малокръвие: анемичен. |
| малокръвие - само ед. Намалено количество на червените кръвни телца; анемия. |
| милосърден - милосърдна, милосърдно, мн. милосърдни, прил. Който проявява милосърдие или е извършен по милосърдие. • Милосърдна сестра. Остар. ... |
| милосърдие - само ед. 1. Готовност да се помогне на някого от състрадание. 2. Съчувствие, съжаление, състрадание. Помогна му от милосърдие. |
| неологизъм - мн. неологизми, (два) неологизъма, м. Спец. В езикознанието — нова дума, нов израз или ново значение в езика. |
| околовръст - нареч. 1. Наоколо, от всички страни. 2. По обиколката на нещо. |
| ръкоположа - ръкоположиш, мин. св. ръкоположих, мин. прич. ръкоположил, св. — вж. ръкополагам. |
| светложълт - светложълта, светложълто, мн. светложълти, прил. Който има жълт цвят със слаба интензивност, наситеност. |
| целомъдрен - целомъдрена, целомъдрено, мн. целомъдрени, прил. Който притежава целомъдрие. Целомъдрена девойка. Целомъдрен старец. // нареч. цел... |
| целомъдрие - само ед. 1. Девственост. 2. Непорочност, чистота. 3. Строга нравственост, душевна чистота. |
| безусловен - безусловна, безусловно, мн. безусловни.1. Който не е свъзан с поставяне на каквито и да е условия.2. Пълен, абсолютен.// нареч. бе... |
| белодробен - белодробна, белодробно, мн. белодробни.Който се отнася до белите дробове. |
| богословие - само ед.Учение за догмите, морала и култовете на една религия; теология. Православно богословие. |
| виолончело - мн. виолончела, ср.Четириструнен лъков музикален инструмент, по-голям от виола и по-малък от контрабас; чело. |
| гноселогия - само ед.Спец. Теоретично учение за познанието.// прил. гносеологичен, гносеологична, гносеологично, мн. гносеологични.// прил. гно... |