| ло - Намерени са 1161 думи от търсенето |
|---|
| положение - мн. положения, ср. 1. Разположение в пространството. Географско положение. 2. Разположение, постановка на тялото; поза. Заемам неу... |
| послеслов - само ед. Последната част от художествено произведение, която съдържа заключителните думи на автора; епилог. |
| преполовя - преполовиш, мин. св. преполових, мин. прич. преполовил, св. — вж. преполовявам. |
| приложник - мн. приложници, м. Разг. Художник по приложно изкуство. |
| проломотя - проломотиш, мин. св. проломотих, мин. прич. проломотил, св. — вж. проломотвам. |
| прословут - прословута, прословуто, мн. прословути, прил. Известен, прочут. |
| светлокос - светлокоса, светлокосо, мн. светлокоси, прил. Който има светла, руса коса. Светлокосо момиче. |
| сеизмолог - мн. сеизмолози, м. Специалист по сеизмология. |
| склонение - мн. склонения, ср. Спец. В граматиката — система за формално изменение на имената по падеж. Меко склонение. |
| склонност - склонността, само ед., ж. Наклонност, предразположеност. Склонност към напълняване. |
| спелеолог - мн. спелеолози, м. Човек, който се занимава със спелеология. |
| текстолог - мн. текстолози, м. Специалист по текстология. |
| типология - само ед. Научна класификация на предмети и явления по типове. Типология на езиците. Типология на горите. // прил. типологически, т... |
| топология - само ед. Спец. Математическа дисциплина за топологичните свойства на фигурите (свойствата, които не се променят при еднозначно обр... |
| условност - мн. условности, ж. Приет обичай, навик; договореност. Условностите на брака. Условностите на доброто поведение. Спазвам условности... |
| условя се - условиш се, мин. св. услових се, мин. прич. условил се, св. — вж. уславям се. |
| филология - мн. филологии, ж. 1. Спец. Само ед. Съвкупност от научни дисциплини, които изучават езика и литературното творчество на един народ... |
| философия - мн. философии, ж. 1. Спец. Само ед. Наука за най-общите закономерности в развитието на природата, обществото и човешкото мислене. ... |
| целокупен - целокупна, целокупно, мн. целокупни, прил. В цялостен вид, цял. Целокупен народ. |
| циклостил - мн. циклостили, (два) циклостила, м. Малка ръчна преса с валяк за размножаване на текст, написан на ръка или с пишеща машина. // п... |