| ло - Намерени са 1161 думи от търсенето |
|---|
| злокобен - злокобна, злокобно, мн. злокобни, прил. Зловещ. Злокобен вик. |
| злословя - злословиш, мин. св. злослових, мин. прич. злословил, несв. Занимавам се със злословие; одумвам. |
| злочестя - злочестиш, мин. св. злочестих, мин. прич. злочестил, несв. Остар. Причинявам нещастия, беди; отнемам честта, унижавам. |
| зоология - само ед. Наука за животните в света. // прил. зооложки, зооложка, зооложко, мн. зооложки. |
| изложбен - изложбена, изложбено, мн. изложбени, прил. Който се отнася до изложба. Изложбена зала. |
| изоглоси - само мн. Спец. Линии на географска карта, очертаващи области с еднакви езикови особености. |
| кислород - само ед. Химически елемент - газ, който участва в състава на въздуха и е необходим за дишане и горене. |
| колонада - мн. колонади, ж. 1. Редица от колони, свързани с общ покрив, като част от представителна сграда. 2. Две успоредни редици от колони... |
| киловолт - мн. киловолтове, (два) киловолта, м. Единица мярка за напрежение на електрическия ток, равна на хиляда волта. |
| килограм - мн. килограми, (два) килограма, м. Единица мярка за тежина, равна на хиляда грама. Купих пет килограма праскови. |
| колодрум - мн. колодруми, (два) колодрума, м. Стадион с наклонена писта за колоездачни състезания. |
| колонист - мн. колонисти, м. Лице, което се е преселило в чужда територия; заселник. |
| колосвам - колосваш, несв. и колосам, св.; какво. Напоявам с разредена кола тъкан и я изглаждам, за да стане твърда. Колосвам покривка. |
| лапацало - мн. лапацала, ср. Разг. Човек, който говори много, говори празни приказки. Голямо лапацало е, не ме оставя да си гледам работата. |
| малоумен - малоумна, малоумно, мн. малоумни, прил. Който е умствено недоразвит. // същ. малоумност, малоумността, ж. |
| масловка - мн. масловки, ж. Вид ядлива гъба с жълтеникавокафява слузеста гугла. |
| мекотело - мн. мекотели, ср. 1. Безгръбначно животно — миди, охлюви и др. 2. Прен. Пренебр. Слабохарактерен човек, лесно приемащ чужди мнения... |
| мелодика - само ед. 1. Наука за мелодията. 2. Съвкупността от интонационна организация, благозвучие, ритъм и др. в стихотворно или музикално ... |
| металоид - мн. металоиди, м. Химичен елемент, който проявява метални свойства, но не е метал; неметал. |
| милозлив - милозлива, милозливо, мн. милозливи, прил. Милостив. |