ло - Намерени са 1161 думи от търсенето |
цялост - целостта, мн. цялости. 1. Качество на цял; единност. 2. Нещо, което представлява неделимо единство. |
чучело - мн. чучела, ср. 1. Фигура на човек, кадра вена от слама или парцали. 2. Плашило. 3. Прен. Зле облечен човек. 4. Прен. Бездеен чове... |
шлосер - мн. шлосери. Железар, който изработва и поправя ръчно метални изделия. // прил. шлосерен. //прил. шлосерски.// същ. шлосерство. |
балотаж - мн. балотажи, (два) балотажа.Повторно гласуване за ограничен брой кандидати, когато при избор никой не е получил предвидените в за... |
белосам - белосаш.- вж. белосвам. |
биатлон - само ед.Спец. Вид ски-бягане, комбинирано със стрелба по мишени. |
блокада - мн. блокади, ж.1. Спец. Обкръжаване. Обграждане на сухо или по море с войска и военна техника с цел да се изолира или унищожи прот... |
бунгало - мн. бунгала.Лека дървена къщичка за летуване. |
бърлога - мн. бърлоги.1. Леговище на диво животно.2. Прен. Разг. Пренебр. или ирон. Неугледно, неподредено жилище, квартира. |
воловар - воловарят, воловаря, мн. воловари, м.Човек, нает да пасе волове, крави.// същ. умал. воловарче. мн. воловарчета, ср.// прил. волов... |
възложа - възложиш, мин. св. възложих, мин. прич. възложил, св.— вж. възлагам. |
глогина - мн. глогини, ж.1. Глог.2. Плодът на глога.// същ. умал. глогинка, мн. глогинки, ж. |
глозгам - глозгаш, несв.; какво.Гриза, огризвам, ръфам със зъби нещо твърдо. Обича да глозга кокали като някое куче. |
галофил - (фр. gallophile по лат. gallus 'гал' + -фил)Човек, който обича французите. |
галофоб - (фр. gallophobe но лат. gallus 'гал' + -фоб)Човек, който мрази французите. |
глобула - (фр. globule, нем. Globule по лат. globulus 'топче')Фарм. Лекарствено средство във вид на топче. |
глосема - (фр. glosseme, англ. glosseme)Език. Най-малката структурна смислова единица на речта. |
давилов - давилова, давилово, мн. давилови, прил. • Давилови капки. Лекарство, което се използва при стомашни болки. |
диплома - мн. дипломи, ж. 1. Свидетелство за завършване на учебно заведение или за присъждане на някакво звание. Диплома за средно образован... |
жаловит - жаловита, жаловито, мн. жаловити. прил. 1. Който изразява жал, скръб. Жаловит вик. 2. Който изпитва или може да изпитва жал, скръб... |