| ени - Намерени са 600 думи от търсенето |
|---|
| мнение - мн. мнения, ср. 1. Възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос. 2. Преценка, оценка. Какво е мнението ти за приятелката ми? • О... |
| прение - мн. прения, ср. Остар. Спор, разискване, дебати. |
| сиенит - само ед. Зърнеста скала, която се използва в строителството и скулптурата. // прил. сиенитен, сиенитна, сиенитно, мн. сиенитни. |
| феникс - мн. феникси, (два) феникса, м. В митологията - птица, която се самозаражда, възкръсва от собствената си пепел. |
| арсеник - само ед.Силноотровно вещество, бяло на цвят; мишеморка. |
| астения - (нлат. asthenia по а- + гр. sthenos 'сила')Мед. Слабост, безсилие, болнавост; отпуснатост.// Прил. астеничен. |
| галеник - мн. галеници, м.Любимец. Галеник на съдбата. |
| галенит - (нем. Galenit по лат. galenna 'олово' + -ит')Минерал с оловносив цвят и метален блясък, съдържащ много олово, сребр... |
| дарение - мн. дарения, ср. 1. Нещо, което се дава с благотворителна цел. Църквата е построена с дарения. 2. Спец. Договор, с който безвъзмез... |
| женитба - мн. женитби, ж. Встъпване в брак, женене. Имал е две женитби. // прил. женитбен, женитбена, женитбено, мн. женитбени. |
| женичка - мн. женички, ж. Хубава, добра жена; любима жена. |
| лъчение - мн. лъчения, ср. Изпускане на частици с енергия. |
| мъчение - мн. мъчения, ср. 1. Измъчване, изтезаване. Подложен на мъчения. 2. Мъка, тегло, страдание. |
| мъченик - мн. мъченици, м. 1. Човек, понесъл мъчения и/или смърт за някоя идея. 2. Човек, който води труден живот, пълен с лишения. // прил.... |
| ръченик - мн. ръченици, (два) ръченика, м. Диал. Дълга кърпа за глава с отпуснати краища и висящи ресни. |
| гонение - мн. гонения, ср Преследване, тормоз. Подлагам на гонение. |
| годеник - мн. годеници, м.Младеж, който се е годил. |
| мошеник - мн. мошеници, м. Лице, което лъже, мами, за да извлича лична изгода; измамник. // прил. мошенически, мошеническа, мошени-ческо, мн... |
| общение - само ед. Остар. Делови или приятелски връзки; общуване. |
| кафеник - мн: кафеници, (два) кафеника, м. Съд за варене на кафе. Меден кафеник. // същ. умал. кафениче, мн. кафеничета, ср. |