мн. логаритми, (два) логаритъма, м. Спец. В математиката —
показател на степента, в която
трябва да се повдигне определено
число, взето
като основа, за да се получи дадено число. // прил. логаритмичен, логаритмична, логаритмично, мн. логаритмични. Логаритмична таблица. Логаритмична линийка.