Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Е
енциклопедически - енциклопедическа, енциклепедическо, мн. енциклопедически, прил. Енциклопедичен.
енциклопедия - мн. енциклопедии, ж. Научен справочник за всички или за отделни области на знанието във форма на речник. Българска енциклопедия. Е...
еньовче - мн. еньовчета, ср. Полско цвете с тънко стъбло и дребни жълти цветчета, което цъфтят по Еньовден.
еолит - само ед. Спец. Най-старият период от каменната епоха, когато хората са си служели с примитивни каменни оръдия.
епархия - мн. епархии, ж. Спец. Църковна област, която се управлява от епископ или митрополит. // прил. епархийски, епархийска, епархийско, ...
епентеза - мн. епентези, ж. Спец. В езикознанието — вмъкване на звук в състава на дума при изговор.
епигон - мн. епигони, м. Привърженик на литературно, научно и др. направление, който не проявява творческа оригиналност, а механично повтар...
епигонство - само ед. Проява на епигон; подражателство.
епиграма - мн. епиграми, ж. Кратко сатирично стихотворение.
епиграф - мн. епиграфи, (два) епиграфа, м. 1. Изречение, кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му, който трябва да по...
епиграфика - само ед. Наука за разчитане и тълкуване на древните надписи.
епидемиолог - мн. епидемиолози, м. Специалист по епидемиология.
епидемиология - само ед. Спец. В медицината — дял от медицината, в който се изучават заразните болести. // прил. епидемиологичен, епидемиологична,...
епидемия - мн. епидемии, ж. Широко разпространение на заразна болест. Градът е обхванат от грипна епидемия.
епидерма - само ед. Епидермис. // прил. епидермален, епидермална, епидермално, мн. епидермални.
епидермис - само ед. Спец. Най-горният слой на кожата.
епизод - мн. епизоди, (два) епизода, м. 1. Случка, отделен момент от някакъв минал процес. Това са интересни епизоди от пребиваването ни в ...
епизодичен - епизодична, епизодично, мн. епизодични, прил. Случаен, непостоянен, незначителен. С епизодичен характер. // нареч. епизодично.
епик - мн. епици, м. Писател, автор на епически произведения.
епикриза - мн. епикризи, ж. Спец. В медицината — медицинско заключение за историята на едно заболяване.
епикуреец - мн. епикурейци, м. Човек, който обича удоволствията в живота и комфорта. // прил. епикурейски, епикурейска, епикурейско, мн. епику...
епикурейство - само ед. 1. Спец. Във философията — материалистическо учение на древногръцкия философ Епикур, който в основата на човешкото щастие...
епилация - само ед. Премахване на косми от някои части на човешкото тяло с козметична или лечебна цел.
епилепсия - само ед. Спец. В медицината — хронично заболяване с внезапни припадъци и загуба на съзнанието.
епилептик - мн. епилептици, м. Лице, което страда от епилепсия. // прил. епилептичен, епилептична, епилептично, мн. епилептични. Епилептичен п...
епилог - мн. епилози, (два) епилога, м. Спец. В литературата — заключителна част в някои художествени произведения, в която накратко се раз...
епископ - мн. епископи, м. Спец. Висше духовно лице в християнската църква. // прил. епископски, епископска, епископско, мн. епископски. Епи...
епископия - мн. епископии, ж. Църковна област, управлявана от епископ.
епистоларен - епистоларна, епистоларно, мн. епистоларни, прил. Спец. За литературно произведение — който е написан във форма на писма и/или разм...
епитафия - мн. епитафии, ж. Надгробен надпис, обикн. в стихотворна форма.
епител - само ед. Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните. // прил. епителен, епителна, епително, мн...
епитет - мн. епитети, (два) епитета, м. Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност.
епитрахил - мн. епитрахили, (два) епитрахила, м. Част от свещеническите одежди във вид на широка и дълга лента, която се надява на врата по вр...
епитроп - мн. епитропи, м. Спец. Лице, което се грижи за паричните средства на църквата; църковен настоятел.
епицентър - мн. епицентрове, (два) епицентъра, м. 1. Спец. Област от повърхността на земята, която се намира над/под огнище на земетресение, я...
епичен - епична, епично, мн. епични, прил. 1. Епически. 2. Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития.
епически - епическа, епическо, мн. епически, прил. Който се отнася до епос.
еполети - само мн. Парадни офицерски пагони с ресни.
епопея - мн. епопеи, ж. 1. Спец. Голяма стихотворна творба за историческо събитие с изключително значение за даден народ. 2. Спец. Голямо п...
епос - само ед. Спец. 1. В литературознанието — един от трите основни литературни рода, чиито произведения са в повествувателна форма. 2....
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: