| Буква Е |
|---|
| ескалация - само ед. Увеличение, нарастване, разширение, интензифициране (обикн. за нещо негативно). Ескалация на напрежението. Ескалация на в... |
| ескиз - мн. ескизи, (два) ескиза, м. Предварителни наброски, скица, модел на рисунка или на друго произведение на изкуството и литературат... |
| ескимос - мн. ескимоси, м. Лице, което принадлежи към народност, живееща по полярното крайбрежие на Северна Америка и Гренландия. // прил. е... |
| ескорт - само ед. Военен конвой; охрана, която съпровожда нещо или някого. Почетен ескорт. // прил. ескортен, ескортна, ескортно, мн. ескор... |
| ескортирам - ескортираш, несв. и св.; какво/кого. Съпровождам, придружавам с ескорт. |
| еснаф - мн. еснафи, м. 1. Истор. Само ед. През Възраждането — местна организация на лицата от един занаят. Златарски еснаф. 2. Остар. Лице... |
| еснафка - мн. еснафки, ж. Жена еснаф (в 3 знач.). |
| еснафство - само ед. 1. Еснаф (в 1 знач.). 2. Еснафщина. |
| еснафщина - само ед. Духовна ограниченост; проява на еснаф (в 3 знач.). |
| есперанто - само ед. Изкуствен език, създаден върху основата на романските езици. |
| еспресо - неизм. • Кафе еспресо. Кафе, приготвено в специална машина чрез прекарване на гореща пара под налягане през смлени кафени зърна. |
| естакада - мн. естакади, ж. Спец. Съоръжение във вид на мост за извеждане на един път над друг в мястото на пресичането им. |
| естествен - естествена, естествено, мн. естествени, прил. 1. Който е от природата (от земната повърхност, климат, животински и растителен свят... |
| естество - само ед. Самата същност; това, което е присъщо на нещата. |
| естествознание - само ед. Естествени, природни науки (за явленията и закономерностите в природата). |
| естествоизпитател - естествоизпитателят, естествоизпитателя, мн. естествоизпитатели, м. Лице, което се занимава с изследване на природните явления. |
| естет - мн. естети, м. 1. Спец. Специалист по естетика. 2. Лице с изтънчен вкус, поклонник на всичко изящно. |
| естетизация - само ед. Естетизиране. |
| естетизирам - естетизираш, несв. и св.; какво. 1. Придавам естетически характер, разглеждам като естетически значимо. Опитват се да естетизират ... |
| естетизъм - само ед. Спец. Подход в изкуството, при който доминира стремежът художествените средства сами по себе си да бъдат изкуство. Във фи... |
| естетика - само ед. 1. Спец. Наука за изкуството, за същността и формите на прекрасното в художественото творчество, природата и живота. 2. С... |
| естрада - мн. естради, ж. 1. Издигнато място, обикн. на открито, за изпълнение (на артисти, оркестри, оратори и др.) пред публика. 2. Разг. ... |
| естраден - естрадна, естрадно, мн. естрадни, прил. Който се отнася до естрада (във 2 знач.). Естрадна песен. Естрадна програма. Естраден орке... |
| етаж - мн. етажи, (два) етажа, м. 1. Част от сграда, която включва всички помещения, разположени на едно равнище. 2. За всяка хоризонталн... |
| етажерка - мн. етажерки, ж. Малък подвижен мебел с рафтове, обикн. за книги. |
| еталон - мн. еталони, (два) еталона, м. Образец, модел; мерило за сравнение. Това може да служи като еталон. // прил. еталонен, еталонна, е... |
| етамин - само ед. Мрежест плат, на който се бродира с дебели конци. //прил. етаминен, етаминена, етаминено, мн. етаминени. Етаминена игла. ... |
| етан - само ед. Спец. В химията — безцветен газ без миризма, който се съдържа в нефта и земния газ. |
| етап - мн. етапи, (два) етапа, м. 1. Отделен момент, фаза в развитието на някакъв процес. В последния етап на подготовката за изборите. 2... |
| етер - само ед. Спец. В химията — лесноизпаряваща се безцветна течност, която се използва в химията като разтворител, а в медицината — за... |
| етеричен - етерична, етерично, мн. етерични, прил. • Етерично масло. Спец. Масловидно вещество с приятна миризма, което се съдържа в някои ра... |
| етернит - само ед. Спец. Азбестоциментова смес, от която се правят покривни плочи, водопроводни тръби и др. // прил. етернитов, етернитова, ... |
| етика - само ед. 1. Учение за морала, за неговото развитие, принципи и норми. 2. Съвкупност от норми и правила на поведение; морал. Трябва... |
| етикет - мн. етикети, (два) етикета, м. 1. Листче, което се залепва или прикрепя на предмет (обикн. на търговска стока), за да означи харак... |
| етикеция - само ед. Етикет (във 2 знач.). |
| етил - само ед. Спец. В химията — едновален-тен въглеводороден остатък, който не съществува в свободно състояние. // прил. етилов, етилов... |
| етимология - само ед. Спец. Дял от езикознанието, който изучава произхода, историята и родствените връзки на думите. // прил. етимологичен, ети... |
| етиология - само ед. Спец. 1. В медицината — наука за причините за възникване на болестите. 2. Във философията — наука за причин-ността. |
| етногенеза - само ед. Етногенезис. |
| етногенезис - само ед. Произход на човешкия род, на дадена раса, народ, народност, племе. |