| Буква Е |
|---|
| етнограф - мн. етнографи, м. Специалист по етнография. |
| етнография - само ед. Наука, която изучава материалната и духовната култура на народите. // прил. етнографски, етнографска, етнографско, мн. ет... |
| етнология - само ед. Етнография. // прил. етиологичен, етиологична, етиологично, мн. етиологични. // прил. етнологически, етнологическа, етнол... |
| етнос - мн. етноси, (два) етноса, м. Народ, народност, племе. // прил. етнически, етническа, етническо, мн. етнически. Етническа група. Ет... |
| ето - част. 1. За посочване или за подсилване при посочване на нещо, което е в обсега на говорещото лице. Ето моята стая! Ето виж! 2. За... |
| етология - само ед. Спец. Раздел от зоологията, който изучава поведението на животните в естествени условия. |
| етърва - мн. етърви, ж. Съпругата на един брат по отношение на съпругата на друг брат. Моята етърва. Те са етърви. // прил. етървин, етърви... |
| етюд - мн. етюди, (два) етюда, м. 1. Рисунка, изпълнена от натура, която обикн. е част от бъдещо по-голямо произведение. 2. Неголямо лите... |
| еуфория - само ед. 1. Спец. В медицината — болестно състояние на повишена възбуда, доволство, безгрижие. 2. Повишено самочувствие, веселост,... |
| ефект - мн. ефекти, (два) ефекта, м. 1. Само ед. Резултат, следствие, последица от действие. Няма никакъв ефект от това лекарство. 2. Само... |
| ефектив - мн. ефективи, м. Обикн. мн. Наличност (обикн. в пари, ценни книжа). Ефективи на банката. Увеличавам ефективите. |
| ефективен - ефективна, ефективно, мн. ефективни, прил. От който има добър ефект (в 1 знач.), резултат (обикн. под формата на продукт). Ефектив... |
| ефенди - мн. ефендита, м. Истор. В Османската империя — в обръщение или при учтиво назо-ваване на мъж (след името или титлата); господин. |
| ефикасен - ефикасна, ефикасно, мн. ефикасни, прил. Който оказва добро въздействие; който може да въздейства. Ефикасно средство. // нареч. ефи... |
| ефимерен - ефимерна, ефимерно, мн. ефимерни. прил. Краткотраен, мимолетен. Ефимерна надежда. // същ. ефимерност, ефимерността, ж. |
| ефир - само ед. Въздух, въздушно пространство. Предавам по ефира. В ефира. |
| ефирен - ефирна, ефирно, мн. ефирни, прил. 1. Който се отнася до ефир. 2. Лек, нежен, прозрачен, безплътен. Ефирна рокля. |
| ефрейтор - мн. ефрейтори, м. Спец. В армията — войнишко звание, първото след редник, а също лице, което има това звание. // прил. ефрейторски... |
| ех - част. За усилване при изразяване на копнеж, мечта, желание. Ех, да можех сега за секунда да се върна в ония години! |
| ехе - част. Разг. За усилване при изразяване на възражение: охо. За рождения ти ден ще ти купя тия обувки. — Ехе, те до тогава ще са свъ... |
| ехей - част. Ехе. |
| ехиден - ехидна, ехидно, мн. ехидни, прил. Язвителен, злорад, лукав. Ехидна усмивка. // нареч. ехидно. Гледа ехидно. |
| ехидна - мн. ехидни, ж. Австралийски торбест бозайник с клюн като птица и с тяло, покрито с косми и бодли. |
| ехиднича - ехидничиш, мин. св. ехидничих, мин. прич. ехидничил, несв. Държа се ехидно. Престани да ехидничиш! |
| ехо - само ед. 1. Отражение и повторение на звук. Чуй какво ехо се получава тук. 2. Прен. Отражение, отзвук, отглас от събитие. Ехото от... |
| ехтеж - мн. ехтежи, (два) ехтежа, м. Ехтене. |
| ехтя - ехтиш, мин. св. ехтях, мин. прич. ехтял, несв. 1. Звуча силно и се разнасям наоколо продължително. Камбаните ехтят. 2. За помещени... |
| еча - ечиш, мин. св. ечах, мин. прич. ечал, несв. Ехтя. |
| ечемик - мн. ечемици, (два) ечемика, м. 1. Само ед. Житно растение с плод на зърна в класове, което се използва за фураж, храна и др. 2. Ра... |
| еш - ешът, еша, мн. ешове, (два) еша, м. Разг. Един от два предмета, които образуват цяло като двойка. Тия обувки не са ешове. |
| ешарп - мн. ешарпи, (два) ешарпа, м. Вид шалче от фина материя. |
| ешафод - мн. ешафоди, (два) ешафода, м. Истор. Издигната на публично място площадка, на която се изпълнявали смъртни присъди. |
| ешелон - мн. ешелони, (два) ешелона, м. 1. Спец. Войскова част, разгърната в колона. 2. Влак или група от движещи се една след друга коли з... |
| ешелонирам - ешелонираш, несв. и св.; какво/кого. Разполагам в ешелони (в 1 знач.). |