| Буква Е |
|---|
| ежа се - ежиш се, мин. св. ежих се, мин. прич. ежил се, несв. 1. За животно, птица — изправям козината или перушината си нагоре, обикновено... |
| ежба - мн. ежби, ж. Кавга, разправия, вражда.Няма спасение от тия ежби. |
| еже- - Първа съставна част на сложни думи със значение всеки, напр. ежегоден, ежедневен, ежемесечен, ежеминутен, еженеделен, ежеседмичен,... |
| ежедневник - мн. ежедневници, (два) ежедневника, м. Всекидневник. |
| ежемесечник - мн. ежемесечници, (два) ежемесечника, м. Периодично издание, което излиза един път всеки месец. |
| ежеседмичник - мн. ежеседмичници, (два) ежеседмичника, м. Периодично издание, което излиза един път всяка седмица. |
| езда - само ед. 1. Яздене, обикновено на кон. 2. Спец. В спорта — яздене на кон като спортна дисциплина. 3. Управляване с висока скорост ... |
| ездач - мн. ездачи, м. 1. Лице, което язди животно, обикновено кон. 2. Лице, което се занимава с конен спорт. 3. Лице, което управлява мот... |
| ездачка - мн. ездачки, ж. Жена ездач. |
| езеро - мн. езера, ср. Голям естествен или изкуствен водоем, затворен отвсякъде от брегове. // прил. езерен, езерна, езерно, мн. езерни. Е... |
| ези - само ед. Една от двете страни на монета — на която е означена стойността и. |
| език - мн. езици, (два) езика, м. 1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и... |
| езиковед - мн. езиковеди, м. Учен, специалист по езикознание. // прил. езиковедски, езиковедска, езиковедско, мн. езиковедски. Езиковедски по... |
| езиковедка - мн. езиковедки, ж. Жена езиковед. |
| езикознание - само ед. Наука за езика; лингвистика. |
| езически - езическа, езическо, мн. езически, прил. Който се отнася до езичник и езичество. Езически обреди. |
| езичество - само ед. Религия, основана на поклонението на много богове; идолопоклонство. |
| езичник - мн. езичници, м. Последовател на ези-чеството; идолопоклонник. |
| езоповски - езоповска, езоповско, мн. езоповски, прил. • Езоповски език. 1. Спец. В литературознанието - езикът на баснописците, чието основно... |
| езуит - мн. езуити, м. Йезуит. // прил. езуитски, езуитска, езуитско, мн. езуитски. |
| езуитщина - мн. езуитщини, ж. Йезуитщина. |
| ей - част. Разг. 1. За посочване или за подсилване на посочване, обикновено в съчетание с показателни думи: ето. Къде да се подпиша? —Е... |
| ек - екът, ека, мн. екове, (два) ека, м. 1. Ехо. Екът на балкана. 2. Ехтеж, кънтеж. Ек от падаща вода. |
| екав - екава, екаво, мн. екави, прил. Спец. При който вместо "я" в някои позиции се изговаря "е". Екав изговор. |
| екам - екаш, несв. Спец. В езикознанието — произнасям "е" вместо "я" в някои позиции. В Западна България хората екат. |
| екарисаж - мн. екарисажи, (два) екарисажа, м. 1. Само ед. Преработка чрез висока температура на животински трупове и на месни отпадъци. 2. Пр... |
| еквам - екваш, несв. и екна, св. Почвам изведнъж да еча. Екна песен. Екнаха десетки гласове. |
| екватор - мн. екватори, (два) екватора, м. Въображаема окръжност, която дели земното кълбо на северно и южно. // прил. екваторен, екваторна,... |
| еквивалент - мн. еквиваленти, (два) еквивалента, м. Нещо, равностойно на друго, което може напълно да го замени. |
| еквивалентен - еквивалентна, еквивалентно, мн. еквивалентни, прил. Който се използва като еквивалент; равностоен, равнозначен. Еквивалентен обмен... |
| еквилибрист - мн. еквилибристи, м. Цирков артист, който се занимава с еквилибристика. |
| еквилибристика - само ед. Изкуство да се изпълняват акробатически упражнения, без да се губи равновесие в трудни положения. • Словесна еквилибристи... |
| екзактен - екзактна, екзактно, мн. екзактни, прил. Точен. // същ. екзактност, екзактността, ж. |
| екзалтация - само ед. Възторжено-възбудено състояние на човека. Изпадам в екзалтация. |
| екзалтирам - екзалтираш, несв. и св.; кого. Предизвиквам екзалтация. Умееше да екзалтира тълпите с речите си. — екзалтирам се. Изпадам в екзалт... |
| екзалтиран - екзалтирана, екзалтирано, мн. екзалтирани, прил. Който се намира в екзалтация или изразява екзалтация. Екзалтирани личности. Екзал... |
| екзаминатор - мн. екзаминатори, м. Лице, което е назначено да постави оценка (обикновено на изпит, конкурс). Екзаминаторът беше много строг. |
| екзарх - мн. екзарси, м.1. Истор. В православната църква - глава на независима църква или на църковна област.2. Спец. Цивилно лице, избрано... |
| екзархия - мн. екзархии, ж. Истор. Независима национална православна църква, начело на която стои екзарх. // прил. екзархийски, екзархийска, ... |
| екзекутивен - екзекутивна, екзекутивно, мн. екзекутивни, прил. Спец. Изпълнителен. Екзекутивна власт. |