Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Е
екстрасенс - мн. екстрасенси, м. Лице, което благодарение на силното си биополе и на свръхестествените си възможности демонстрира изкуство да л...
екстрахирам - екстрахираш, несв. и св.; какво. Подлагам на екстракция. // същ. екстрахиране, ср.
екстремален - екстремална, екстремално, мн. екстремални, прил. Екстремен.
екстремен - екстремна, екстремно, мн. екстремни. прил. Краен, извънмерен. Екстремна ситуация.
екстремизъм - само ед. Придържане към крайни прояви и възгледи (обикн. в политиката).
екстремист - мн. екстремисти, м. Лице, което е привърженик на екстремизма. // прил. екстремистки, екстремистка, екстремистко, мн. екстремистки....
екстрен - екстрена, екстрено, мн. екстрени, прил. Извънреден, неотложен, спешен. Екстрени мерки. Екстрена помощ. // нареч. екстрено.
ексфолиант - мн. ексфолианти, (два) ексфолианта. м. Медицинско или козметично средство за ексфолиация.
ексфолиация - само ед. Спец. В медицината и козметиката — отделяне на умъртвени тъкани от горния слой на кожата.
ексфолиирам - ексфолиираш, несв. и св.; какво. Почиствам, отделям с лющене; лющя.
ексхибиционизъм - само ед. Спец. Полово извращение, при което болният показва половите си органи пред жени за възбуждане и изпитване на наслада.
ексхибиционист - мн. ексхибиционисти, м. Лице, което страда от ексхибиционизъм.
ексхумация - само ед. Спец. Изравяне на погребано тяло за съдебномедицинско изследване.
ексцентрик - мн. ексцентрици, м. 1. Цирков артист, който изпълнява ефектни номера. 2. Човек, който се отличава със странно поведение и необичай...
ексцентричен - ексцентрична, ексцентрично, мн. ексцентрични, прил. Който се отнася до ексцентрик. Ексцентрично поведение. Ексцентрична комедия. /...
ексцерпирам - ексцерпираш, несв. и се.; какво. Спец. Правя извадка от писмен текст.
ексцес - мн. ексцеси, м. Ексцесия.
ексцесия - мн. ексцесии, ж. 1. Крайна проява, невъздържаност, излишество. 2. Обикн. мн. Нарушение на обществения ред; безредици, изстъпления.
екшън - 1. Като прил.,неизм. Който се отличава с напрегнато действие, динамизъм, приключения. Екшънфилм. 2. Като същ., мн. екшъни, (два) е...
ела - мн. ели, ж. Вечнозелено иглолистно дърво с лека дървесина с широко приложение в строителството, за изработване на музикални инстру...
еластичен - еластична, еластично, мн. еластични, прил. Разтеглив, гъвкав. // прил. еластичност, еластичността, ж.
елеватор - мн. елеватори, (два) елеватора, м. Съоръжение за вертикално пренасяне на насипни материали, което се състои от лента с кофички. //...
елегантен - елегантна, елегантно, мн. елегантни, прил. Изискан, изящен, фин. Елегантна жена. Елегантни обувки. Елегантни движения на ръцете. Е...
елегия - мн. елегии, ж. Спец. 1. Лирическо стихотворение, плод на скръбни, тъжни, трагични преживявания на поета. 2. Музикална пиеса с такъ...
елей - елеят, елея, само ед., м. Спец. Осветено дървено масло; миро.
елек - мн. елеци, (два) елека, м. Къса горна дреха без ръкави с копчета отпред. // същ. умал. елече, мн. елечета, ср.
електорат - само ед. 1. Спец. В правото - избирателно право. 2. Избирателите като цяло.
електрик - прил., неизм. За цвят — синьо-зелен.
електрификация - само ед. Снабдяване с електрическа енергия. // прил. електрификационен, електрификационна, електрификационно, мн. електрификационн...
електрифицирам - електрифицираш, несв. и св.; какво. Подлагам на електрификация. // същ. електрифициране, ср.
електричество - само ед. 1. Вид енергия, получавана от движението и взаимодействието на атомните частици (електрони, позитрони и протони). 2. Тази...
електричка - мн. електрички, ж. Разг. Електрически влак за къси маршрути.
електро- - Първа съставна част на сложни думи със значение електрически, напр. електродвигател, електроенергия, електроизмервателен, електрои...
електрод - мн. електроди, (два) електрода, м. Спец. Проводник, от който или към който тече електрически ток при електролиза, електрическа дъг...
електрожен - мн. електрожени, (два) електрожена, м. Уред за спояване на метали чрез електрическа дъга.
електроженист - мн. електроженисти, м. Работник, който работи с електрожен.
електрокар - мн. електрокари, (два) електрокара, м. Малка товарна кола с електродвигател за обслужване на цехове, гари и др.
електрокардиограма - мн. електрокардиограми, ж. Спец. В медицината — запис под формата на графика на работата на сърцето, направен от електрокардиограф...
електрокардиограф - мн. електрокардиографи, (два) електрокардиографа, м. Спец. В медицината — уред за записване на електрически явления, свързани с де...
електрокарист - мн. електрокаристи, м. Работник, който обслужва електрокар.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: