Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Е
емир - мн. емири, м. Княжеска титла в някои източни и африкански мюсюлмански страни, а също лице, което има тази титла.
емирство - мн. емирства, ср. Владение на емир.
емисар - емисарят, емисаря, мн. емисари, м. Лице, официално изпратено в чужда страна с политическа или друга поръчка; официален пратеник.
емисия - мн. емисии, ж. Спец. Във финансите — пускане в обръщение на банкноти или ценни книжа. // прил. емисионен, емисионна, емисионно, мн...
емитирам - емитираш, несв. и св. какво. Спец. Във финансите — пускам в обръщение банкноти или ценни книжа.
емиш - само ед. Разг. Плодове (като цяло). Обичам емиш.
емляк - мн. емляци, (два) емляка, м. Остар. 1. Недвижим имот. 2. Данък върху недвижим имот. // прил. емлячен, емлячна, емлячно, мн. емлячн...
емна - емнеш, мин. св. емнах, мин. прич. емнал, св. — еж. емвам.
емоционален - емоционална, емоционално, мн. емоционални, прил. 1. Който изразява емоция. Емоционална реакция. 2. Чувствителен. Емоционално дете....
емоция - мн. емоции, ж. Душевно преживяване, чувство. Положителни емоции.
емпиризъм - само ед. Спец. Философско направление, което фаворизира опита за източник на познанието.
емпирик - мн. емпирици, м. Привърженик на емпиризма.
емпиричен - емпирична, емпирично, мн. емпирични, прил. 1. Основан на опит. Емпирични данни. 2. Който се отнася до емпиризма като философско на...
емпирически - емпирическа, емпирическо, мн. емпирически, прил. Емпиричен.
емулсия - мн. емулсии, ж. Спец. 1. Течност, наситена с неразтворени капки от друга течност. 2. Светлочувствителен слой на фотолентите и фото...
емфаза - само ед. Спец. В литературата и езикознанието — отделяне на един елемент от речта с помощта на интонацията, повторението и др. // ...
ендоскоп - мн. ендоскопи, (два) ендоскопа, м. Уред за вътрешно изследване органите на човека (стомах, хранопровод, пикочен мехур и др.).
ендшпил - само ед. Спец. В шахмата — последна част от една партия.
енергетика - само ед. Стопанска област, която включва производството, преобразуването, пренасянето и използването на различните видове енергия ...
енергичен - енергична, енергично, мн. енергични, прил. Пълен с енергия (в 2 знач.); решителен, активен, деен, интензивен. // нареч. енергично....
енергия - само ед. 1. Едно от основните свойства на материята — способност да произвежда работа. Механична енергия. Водна енергия. Електриче...
енерго- - Първа съставна част на сложни думи със значение енергия (в 1 знач.), напр. енергобаланс, енергокомбинат, енергомашиностроене, енер...
ензими - само мн. Спец. Ферменти, които се съдържат в животинските и растителните организми, с голямо значение при обмяната на веществата.
енигма - мн. енигми, ж. Загадка. // прил. енигматичен, енигматична, енигматично, мн. енигматични.
еничар - еничарят, еничаря, мн. еничари, м. Еничарин.
еничарин - мн. еничари, м. Истор. Войник от войска на Турската империя, съставена от избрани и насила потурчени християнски момчета. // прил....
енклитика - мн. енклитики, ж. Спец. В езикознанието - дума или форма без ударение в речта, които се произнасят заедно с предходната дума.
енория - мн. енории, ж. Областта (квартал, населено място), която се обслужва от един свещеник. // прил. енорийски, енорийска, енорийско, м...
енотека - мн. енотеки, ж. Спец. Винарска изба за съхраняване на бутилки.
ентерит - само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на тънките черва.
ентомология - само ед. Спец. Раздел от зоологията, в който се изучават насекомите.
ентусиазирам - ентусиазираш, несв. и св. кого. Предизвиквам ентусиазъм. — ентусиазирам се. Изпадам в ентусиазъм. Лесно се ентусиазира.
ентусиазиран - ентусиазирана, ентусиазирано, мн. ентусиазирани, прил. Който е обхванат от ентусиазъм или изразява ентусиазъм.
ентусиазъм - само ед. Силно въодушевление, душевен подем, желание за дейност. Много скоро те напусна ентусиазмът.
ентусиаст - мн. ентусиасти, м. Човек, който лесно се ентусиазира, който действа с ентусиазъм.
енфие - мн. енфиета, ср. Остар. Вид тютюн на прах за смъркане.
енцефалит - само ед. Спец. В медицината - инфекциозно възпаление на главния мозък.
енциклопедизъм - само ед. Осведоменост в различни области на знанието.
енциклопедист - мн. енциклопедисти, м. Човек, който се отличава с енциклопедизъм.
енциклопедичен - енциклопедична, енциклопедично, мн. енциклопедични, прил. 1. Който се отнася до енциклопедия. Енциклопедичен речник. 2. Който се о...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: