| cha - Намерени са 772 думи от търсенето |
|---|
| чалъм - мн. чалъми, (два) чалъма, м. Разг. 1. Само ед. Умение, тайно присъщо на нещо действие. Всяка работа си има чалъм. 2. Само мн. Прев... |
| клоча - клочиш, мин. св. клочих, мин. прич. клочил, несв. За кокошка - издавам характерни звуци, когато искам да мътя пиленца или когато п... |
| кочан - мн. кочани, (два) кочана, м. 1. Плодът на царевицата — със зърната или без тях. Един кочан царевица. Сухите кочани не се изхвърлят... |
| обуча - обучиш, мин. св. обучих, мин. прич. обучил, св. — вж. обучавам. |
| овчар - овчарят, овчаря, мн. овчари, м. 1. Човек, който пасе овце. 2. Човек, който отглежда овце. // прил. овчаров, овчарова, овчарово, мн... |
| окача - окачиш, мин. св. окачих, мин. прич. окачил, св. — вж. окачвам. |
| окича - окичиш, мин. св. окичих, мин. прич. окичил, св. — вж. окичвам. |
| окуча - окучиш, мин. св. окучих, мин. прич. окучил, св. — вж. окучвам. |
| изуча - изучиш, мин. св. изучих, мин. прич. изучил, св. — вж. изучавам. |
| квича - квичиш, мин. св. квичах, мин. прич. квичал, несв. 1. За свиня, куче и др. — издавам характерен вик, обикн. при силен глад, болка. ... |
| клеча - клечиш, мин. св. клечах, мин. прич. клечал, несв. 1. Стоя със свити в коленете крака, без да допирам с тяло земята. По улиците кле... |
| крача - крачиш, мин. св. крачих, мин. прич. крачил, несв. 1. Правя крачки, вървя с по-едри, отчетливи крачки. Полицаят крачи бавно по улиц... |
| мрача - мрачиш, мин. св. мрачих, мин. прич. мрачил, несв.; кого/какво. Остар. 1. Правя тъмен, мрачен. 2. Прен. Наскърбявам, натъжавам. |
| мяуча - мяучиш, мин. св. мяучих, мин. прич. мяучил, несв. Мяукам. |
| науча - научиш, мин. св. научих, мин. прич. научил, св. — вж. научавам. |
| отуча - отучиш, мин. св. отучих, мин. прич. отучил, св. — вж. отучвам. |
| отчая - отчаеш, мин. св. отчаях, мин. прич. отчаял, св. — вж. отчайвам. |
| плоча - мн. плочи, ж. 1. Плоскост от твърдо вещество. Бетонна плоча на къща. 2. Четириъгълен тънък камък, употребяван за покриви или за на... |
| поуча - поучиш, мин. св. поучих, мин. прич. поучил, св. - вж. поучавам. |
| печал - печалта, само ед., ж. Състояние на душевна скръб; тъга, мъка. Дълбока печал личеше в погледа и. |