| cha - Намерени са 772 думи от търсенето |
|---|
| препреча - препречиш, мин. св. препречих, мин. прич. препречил, св. — вж. препречвам. |
| пресичам - пресичаш, несв. и пресека, св. 1. Какво. Чрез сечене разделям на две; прерязвам. Пресичам дърво. 2. Какво. Минавам пряко; прекосяв... |
| прескоча - прескочиш, мин. св. прескочих, мин. прич. прескочил, св. — вж. прескачам. |
| пресроча - пресрочиш, мин. св. пресрочих, мин. прич. пресрочил, св. — вж. пресрочвам. |
| приключа - приключиш, мин. св. приключих, мин. прич. приключил, св. — вж. приключвам. |
| приличам - приличаш, несв.; на кого/на какво. Имам прилика с някого, с нещо; изглеждам като някого, нещо. Приличам на родителите си. Приличам... |
| припичам - припичаш, несв. и припека, св. За слънце — пека силно или пека приятно. — припичам се/припека се. Стоя на слънце, за да се грея. |
| притичам - притичаш, св. — вж. притичвам. |
| причакам - причакаш, св. — вж. причаквам. |
| продупча - продупчиш, мин. св. продупчих, мин. прич. продупчил, св. — вж. продупчвам. |
| проплача - проплачеш, мин. св. проплаках, мин. прич. проплакал, св. — вж. проплаквам. |
| просичам - просичаш, несв. и просека, св.; какво. 1. Разчиствам пространство чрез сечене. Пресичам гора. 2. Прорязвам. |
| просроча - просрочиш, мин. св. просрочих, мин. прич. просрочил, св. — вж. просрочвам. |
| протичам - протичаш, несв. и протека, св. 1. За река, воден поток — тека през някакво пространство. Реката протича през полето. 2. Започвам д... |
| разкрача - разкрачиш, мин. св. разкрачих, мин. прич. разкрачил, св. — вж. разкрачвам. |
| разплача - разплачеш, мин. св. разплаках, мин. прич. разплакал, св. — вж. разплаквам. |
| разсичам - разсичаш, несв. и разсека, св.; какво. 1. Деля на две части чрез сечене. Разсичам дърво. 2. Разделям, разрязвам, прорязвам. Реката... |
| разсроча - разсрочиш, мин. св. разсрочих, мин. прич. разсрочил, св. — вж. разсрочвам. |
| репча се - репчиш се, мин. св. репчих се, мин. прич. репчил се, несв. Разг. Перча се, надувам се, заплашвам. Стига си се репчил! |
| рудничар - рудничарят, рудничаря, мн. рудничари, м. Човек, който работи в рудник; миньор. // прил. рудничарски, рудничарска, рудничарско, мн.... |