cha - Намерени са 772 думи от търсенето |
присламча се - присламчиш се, мин. св. присламчих се, мин. прич. присламчил се, св. — вж. присламчвам се. |
прихватничав - прихватничава, прихватничаво, мн. прихватничави, прил. Разг. Който бързо се поддава на различни настроения. |
произволнича - произволничиш, мин. св. произволничих, мин. прич. произволничил, несв. Върша произвол; своеволнича. |
раздалечавам - раздалечаваш, несв. и раздалеча, св.; какво/кого. Увеличавам разстоянието между предмети, хора. Раздалечавам масите в стола. Разда... |
разобличавам - разобличаваш, несв. и разоблича, св.; кого. Разкривам публично истината за някого или за нещо; изобличавам. Разобличих престъпника... |
разширочавам - разширочаваш, несв. и разшироча, св.; какво. Разширявам. |
родоначалник - мн. родоначалници, м. 1. Най-старият запомнен прадядо (или прабаба), от който произлиза родът. 2. Прен. Основоположник, създател, ... |
старопечатен - старопечатна, старопечатно, мн. старопечатни, прил. Който се отнася към началото на книгопечатането. Старопечатен шрифт. |
увековечавам - увековечаваш, несв. и увековеча, св.; какво/кого. Правя вечен; обезсмъртявам, прославям. Това откритие е увековечило името му. Кар... |
фамилиарнича - фамилиарничиш, мин. св. фамилиарничих, мин. прич. фамилиарничил, несв.; с кого. Държа се фамилиарно. |
чародействам - чародействаш, несв. Върша чародейство. |
впечатлителен - впечатлителна, впечатлително, мн. впечатлителни, прил.Който лесно се поддава на впечатления; чувствителен. Впечатлително момче.// ... |
гостилничарка - мн. гостилничарки, ж.Жена гостилничар. |
заоблачава се - несв. и заоблачи се, св. Става облачно. |
самоотлъча се - самоотлъчиш се, мин. св. самоотлъчих се, мин. прич. самоотлъчил се, св. — вж. самоотлъчвам се. |
преназначавам - преназначаваш, несв. и преназнача, св.; кого. 1. Назначавам отново на същата длъжност. 2. Назначавам на нова длъжност. |
разграничавам - разграничаваш, несв. и разгранича, св. 1. Какво. Поставям ясна граница между две територии; разделям. 2. Прен. Какво/ кого. Правя ... |
разочарование - само ед. Чувство на неудовлетвореност, недоволство, предизвикано от несбъднати очаквания. Силно разочарование. |
разфучавам се - разфучаваш се, несв. и разфуча се, св. Започвам да фуча. |
своеобразнича - своеобразничиш, мин. св. своеобразничих, мин. прич. своеобразничил, несв. Държа се своеобразно. |