крачиш, мин. св. крачих, мин. прич. крачил, несв. 1.
Правя крачки,
вървя с по-едри, отчетливи крачки. Полицаят крачи бавно по улицата. 2. Прен.
Вървя;
разхождам се,
мотая се. Накъде крачиш? Цял ден крачи по улицата. — крача се. Разг. 1. Разкрачвам се. Защо се крачиш по стола, ще го счупиш. 2. Вървя с разкрачени крака. Пиян е, затова се крачи, като върви.