| cha - Намерени са 772 думи от търсенето |
|---|
| печат - мн. печати, (два) печата, м. 1. Малък предмет с изрязани върху него опознавателни знаци за удостоверяване на нещо. Държавен печат.... |
| плача - плачеш, мин. св. плаках, мин. прич. плакал, несв. 1. Отделям сълзи от радост или мъка, като издавам нечленоразделни звуци. Плача с... |
| преча - пречиш, мин. св. пречих, мин. прич. пречил, несв. 1. Стоя така, че не позволявам да се вижда или да се минава. Преча на движението... |
| скача - скачиш, мин. св. скачих, мин. прич. скачил, св. - вж. скачвам. |
| сачак - мн. сачаци, (два) сачака, м. Разг. Издадена стряха на къща. Скрий се от дъжда под сачака. |
| скоча - скочиш, мин. св. скочих, мин. прич. скочил, св. — вж. скачам. |
| случа - случиш, мин. св. случих, мин. прич. случил, св. — вж. случвам. |
| смуча - смучеш, мин. св. смуках, мин. прич. смукал, несв.; какво. 1. С помощта на устните и езика си поемам в уста течност, дим, въздух пр... |
| тичам - тичаш, несв. 1. Бягам, търча, движа се бързо към определено място или с определена цел. Тичам до автобусната спирка. Тичай да купи... |
| турча - турчиш, мин. св. турчих, мин. прич. турчил, несв.; кого. Насилствено налагам мохамеданска религия (по време на турското робство); ... |
| улича - уличиш, мин. св. уличих, мин. прич. уличил, св. — вж. уличавам. |
| улуча - улучиш, мин. св. улучих, мин. прич. улучил, св. — вж. улучвам. |
| усуча - усучеш, мин. св. усуках, мин. прич. усукал, св. — вж. усуквам. |
| участ - участта, само ед., ж. Съдба, орисия, късмет. Зла участ. Щастлива участ. |
| уякча - уякчиш, мин. св. уякчих, мин. прич. уякчил, св. — вж. уякчавам. |
| фирча - фирчиш, мин. св. фирчих, мин. прич. фирчил, св. Разг. 1. Какво/кого. Карам да бяга, да бърза; гоня. Фирчи конете нагоре-надолу. 2.... |
| харча - харчиш, мин. св. харчих, мин. прич. харчил, несв.; какво. Разг. 1. Изразходвам пари. Заплатата не им стига, защото харчат много. 2... |
| храча - храчиш, мин. св. храчих, мин. прич. храчил, несв. Отделям, плюя храчка. Храча кръв. // същ. храчене, ср. |
| чатал - мн. чатали, (два) чатaла, м. 1. Дървен прът, раздвоен в края си; разсоха. 2. Прен. Разг. Част от човешкото тяло - от кръста на... |
| чавка - мн. чавки, ж. Подобна на врана креслива птица с черни пера и светлосива шия. |