Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

cha - Намерени са 772 думи от търсенето
деепричастие - мн. деепричастия, ср. Спец. В граматиката — неизменяема глаголна форма, която притежава глаголни и наречни признаци.
единоначалие - само ед. Еднолично управление (обикновено в армията).
железничарка - мн. железничарки, ж. Жена железничар.
загорчава ми - (ти, му, и, ни, ви, им), несв. и загорчи ми, св. 1. Усещам горчив вкус. 2. Прен. Усещам душевна болка, горчивина. Загорча и от дум...
задълбочавам - задълбочаваш, несв. и задълбоча, св.; какво. Навлизам дълбоко в същност, в отношения и под. Задълбочавам изследванията по въпроса....
обезсърчавам - обезсърчаваш, несв. и обезсърча, св.; кого. Лишавам от смелост, от мъжество, от кураж. Несполуките го обсзсърчиха. — обезсърчавам ...
прехвърчавам - прехвърчаваш, несв. Прехвърчам.
първоначален - първоначална, първоначално, мн. първоначални, прил. Най-първи, който предшества всички други. Първоначален разказ. Първоначално об...
разбръмча се - разбръмчиш се, мин. св. разбръмчах се, мин. прич. разбръмчал се, св. — вж. разбръмчавам се.
съучаствувам - съучаствуваш, несв. Съучаствам.
свръхпечалба - мн. свръхпечалби, ж. Печалба, която значително превишава средната.
смълчавам се - смълчаваш се, несв. и смълча се, св. Млъквам, утихвам, притихвам. Децата се смълчаха и се заслушаха. Машините са се смълчали.
съзаклятнича - съзаклятничиш, мин. св. съзаклятничих, мин. прич. съзаклятничил, несв. Правя съзаклятие; заговорнича.
умълчавам се - умълчаваш се, несв. и умълча се, св. Млъквам, затихвам, притихвам. Публиката се умълча и се загледа. //същ. умълчаване, ср. //прил...
митничарство - само ед. Занятие на митничар.
оригиналнича - оригиналничиш, мин. св. оригиналничих, мин. прич. оригиналничил, несв. Държа се така, че да се различавам от другите, правя се да ...
началствувам - началствуваш, несв. Началствам.
очарователен - очарователна, очарователно, мн. очарователни, прил. Който може да очарова; възхитителен, обаятелен. Очарователно момиче.
печалбарство - само ед. Разг. Стремеж към непременно постигане на голяма печалба без оглед на средствата.
правоучастие - само ед. Право за участие в нещо.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: