cha - Намерени са 772 думи от търсенето |
деепричастие - мн. деепричастия, ср. Спец. В граматиката — неизменяема глаголна форма, която притежава глаголни и наречни признаци. |
единоначалие - само ед. Еднолично управление (обикновено в армията). |
железничарка - мн. железничарки, ж. Жена железничар. |
загорчава ми - (ти, му, и, ни, ви, им), несв. и загорчи ми, св. 1. Усещам горчив вкус. 2. Прен. Усещам душевна болка, горчивина. Загорча и от дум... |
задълбочавам - задълбочаваш, несв. и задълбоча, св.; какво. Навлизам дълбоко в същност, в отношения и под. Задълбочавам изследванията по въпроса.... |
обезсърчавам - обезсърчаваш, несв. и обезсърча, св.; кого. Лишавам от смелост, от мъжество, от кураж. Несполуките го обсзсърчиха. — обезсърчавам ... |
прехвърчавам - прехвърчаваш, несв. Прехвърчам. |
първоначален - първоначална, първоначално, мн. първоначални, прил. Най-първи, който предшества всички други. Първоначален разказ. Първоначално об... |
разбръмча се - разбръмчиш се, мин. св. разбръмчах се, мин. прич. разбръмчал се, св. — вж. разбръмчавам се. |
съучаствувам - съучаствуваш, несв. Съучаствам. |
свръхпечалба - мн. свръхпечалби, ж. Печалба, която значително превишава средната. |
смълчавам се - смълчаваш се, несв. и смълча се, св. Млъквам, утихвам, притихвам. Децата се смълчаха и се заслушаха. Машините са се смълчали. |
съзаклятнича - съзаклятничиш, мин. св. съзаклятничих, мин. прич. съзаклятничил, несв. Правя съзаклятие; заговорнича. |
умълчавам се - умълчаваш се, несв. и умълча се, св. Млъквам, затихвам, притихвам. Публиката се умълча и се загледа. //същ. умълчаване, ср. //прил... |
митничарство - само ед. Занятие на митничар. |
оригиналнича - оригиналничиш, мин. св. оригиналничих, мин. прич. оригиналничил, несв. Държа се така, че да се различавам от другите, правя се да ... |
началствувам - началствуваш, несв. Началствам. |
очарователен - очарователна, очарователно, мн. очарователни, прил. Който може да очарова; възхитителен, обаятелен. Очарователно момиче. |
печалбарство - само ед. Разг. Стремеж към непременно постигане на голяма печалба без оглед на средствата. |
правоучастие - само ед. Право за участие в нещо. |