| ------ - Намерени са 4467 думи от търсенето |
|---|
| сутрин - сутринта, мн. сутрини, ж. 1. Първите часове от началото на деня. Ценят се познава от сутринта. И тази сутрин е прохладна и свежа. ... |
| суфикс - мн. суфикси, (два) суфикса, м. Спец. В граматиката — наставка. |
| сюртук - мн. сюртуци, (два) сюртука, м. Остар. Дълга до коленете мъжка дреха с двуредно закопчаване. |
| тензух - само ед. Леко платно от преплетени нарядко бели памучни нишки. Слагам тензух на прозореца. // прил. тензухен, тензухена, тензухено... |
| трибун - мн. трибуни, м. 1. Истор. В древния Рим — длъжностно лице, избрано да защитава интересите на плебеите. 2. Вожд на масите, оратор, ... |
| триумф - само ед. 1. Истор. В древния Рим — тържествено посрещане на победител от война. 2. Прен. Голяма победа, успех. 3. Прен. Тържество,... |
| труден - трудна, трудно, мн. трудни, прил. Който изисква много труд, много усилия; мъчен. Труден изпит. Трудна задача. // същ. трудност, тр... |
| трупен - трупна, трупно, мн. трупни, прил. Който се отнася до труп (във 2 знач.). Трупна миризма. |
| турист - мн. туристи, м. Човек, който се занимава с туризъм. // прил. туристически, туристическа, туристическо, мн. туристически. Туристиче... |
| турнир - мн. турнири, (два) турнира, м. 1. Истор. В средновековието — рицарско състезание. 2. Спортно състезание, при което всеки участник ... |
| туршия - мн. туршии, ж. Зеленчуци, запазени в саламура и оцет. // същ. умал. туршийка, мн. туршийки, ж. |
| усмиря - усмириш, мин. св. усмирих, мин. св. усмирил, св. - вж. усмирявам. |
| учебен - учебна, учебно, мн. учебни, прил. Който се отнася до учение и занятия (обикн. в учебно заведение). Учебен час. Учебна стая. Учебен... |
| учител - учителят, учителя, мн. учители, м. 1. Специалист, който обучава ученици. Учител по български език. Учител по история. Начален учит... |
| убеден - убедена, убедено, мн. убедени, прил. 1. Който е твърдо уверен, сигурен в нещо. Убеден е, че трябва да следва право. 2. Който е твъ... |
| уверен - уверена, уверено, мн. уверени, прил. 1. Който вярва в нещо; убеден, сигурен. Уверен в добрия край. Уверен е, че ще успее. 2. Който... |
| увивен - увивна, увивно, мн. увивни, прил. За растение — който расте, като се увива около друго растение. Увивна растителност. |
| увредя - увредиш, мин. св. увредих, мин. прич. увредил, св. — вж. увреждам. |
| угнетя - угнетиш, мин. св. угнетих, мин. прич. угнетил, св. — вж. угнетявам. |
| удивен - удивена, удивено, мн. удивени, прил. Който е учуден, смаян, изненадан. Удивен от силата на вятъра. // нареч. удивено. |